Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

— Упълномощен съм да предам посланието ви лично на негово величество.

Досън кимна.

— Кралят трябва да отвори портите на Калтфел и да предаде себе си и всички замесени в заговора срещу принц Астер. Ще пусна войниците си да плячкосат града за дванайсет часа. И нито минута повече. След това всички богатства и територии на Астерилхолд ще преминат под моя протекция, докато вашият крал и лорд-регент Палиако стигнат до окончателно споразумение.

— Тогава може би трябва да говоря с лорд-регента — каза графът на Равнифорт.

— Няма да ви е приятно, уверявам ви — каза Досън.

— Ще предам условията ви на крал Лечан — каза графът. — Може ли да се срещнем отново утре сутрин?

— Под парламентьорско знаме — да.

— Няма да правим опити за нападение или бягство — каза графът.

— В такъв случай ще очаквам отговора на вашия крал — каза Досън, кимна на Брут и Баниен и те донесоха храната на масата. — Малък дар, в знак че ценим усилията ви. Храната не е отровена.

След срещата пришпори коня си назад към лагера с усмивка на лице. Виждаше му се краят.

— Милорд.

Досън се размърда на койката и изплува от дълбокия сън. В палатката беше тъмно, ако не се броеше свещта в ръката на оръженосеца му. Досън седна на койката и тръсна глава.

— Какво? Пожар ли? Излаз? Какво става?

— Куриер, милорд. От лорд-регента.

Досън наметна плаща си и излезе навън. Нощта беше хладна, но не студена. Повечето огньове бяха загаснали и лагерът тънеше в мрак. Тънкият полумесец на луната и бледите звезди светеха по-слабо от неговата свещ. Куриерът стоеше до коня си с кожена чанта в ръка. Досън все писмото, провери печата, после разкъса шевовете. Съдържанието беше шифровано.

— Изчакай тук — каза Досън на куриера, после се обърна към оръженосеца си. — Запали още свещи. Бързо.

Мина час, докато разчете шифъра, и с всяка разкодирана дума стомахът му се връзваше на възел. Заповедите бяха ясни. Лорд-регентът беше стигнал до окончателното решение, че престъпленията срещу Антеа са твърде сериозни и заплашват сигурността и суверенитета на цялата империя. По тази причина лорд-регент Гедер Палиако, от името на Астер, крал на Антеа, предявяваше претенции към Астерилхолд, всичките му земи и васални владения. Лорд-маршалът следваше да събере всички мъже, жени и деца от благородно потекло в Астерилхолд, да конфискува цялата им собственост и да ги екзекутира по най-безболезнения и човеколюбив начин, който му е по силите и възможностите.

Досън седеше изстинал в мрака. Прочете отново думите. Всеки мъж, жена и дете от благородно потекло в Астерилхолд. Кървав отпечатък от палеца на Палиако цапаше дъното на страницата. Печатът му се беше вдълбал във восъка. Заповед, издадена от регента, но когото Досън се беше заклел във вярност. Вярно, регентът беше Гедер Палиако. Вярно, заповедта беше кръвожадна и жестока. Но чест, която поставя условия, не е чест; вярност, с която се съобразяваш, когато ти отърва, и която заобикаляш, когато ти тежи, не е вярност. Досън седеше сам на трепкащата светлина на свещите. Плъзна пръсти по страницата със свито гърло. Ръцете му трепереха.

Честта изискваше. Честта заставяше .

А после, сякаш в сън, видя как Палиако поглежда към своя любим еретик и еретикът му кимва.

„Милорд регент,

Радвам се да Ви съобщя добри новини. Днес следобед приех капитулацията на Астерилхолд, заедно с всички негови васални владения. Крал Лечан е под мой непосредствен контрол, а чрез него и всички, които са му се клели във вярност.

Като част от условията по капитулацията и в съгласие с традицията, приех крал Лечан, а чрез него и всички благородни домове в Астерилхолд, под своя протекция. За жалост инструкциите Ви относно условията на капитулацията стигнаха до мен след като споразумението вече беше подписано. Уверен съм, че уважението и почитта, които и двамата дължим на империята и нейната чест, ще задължат Вас, както задължиха мен, да удържим на думата, която дадох от Ваше име и от името на принц Астер.“

Досън взе малко сребърно ножче, убоде палеца си, изцеди капка кръв и го притисна към хартията. Лично заши писмото, стопи восъка и притисна печата си в него. Усещаше как часовете на нощта се изнизват. Излезе от палатката. Навън го посрещна първа птича песен. На изток нямаше зарево, нямаше и намек за утрото освен бодрото чуруликане. Даде писмото на куриера.

— Занеси това в столицата. Предай го лично на лорд-регента. Лично, разбра ли? Дори ако свещеникът му се закълне, че ще му го занесе веднага, не го давай на него, а лично на регента, ясно?