Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

Когато им свършиха камъните, минаха на напоено с катран и подпалено дърво. Калтфел издържа огнения дъжд още три дни. На два пъти се разгоряха пожари, на два пъти обсадените ги потушиха. На десетия ден Досън видя първите обнадеждаващи признаци. Калтфелци освободиха птиците си. Големите ята се въртяха около кулите, обърканите птици търсеха начин да се приберат у дома. Привечер отлетяха на север. Досън се замисли дали да не прати лъкометци след тях и после да изстреля трупчетата на гълъби и врани над крепостните стени. Реши да не го прави. Реши, че мъртвите и птиците са свободни да избягат.

Симеон обичаше Калтфел. Имаше нещо екзотично в дворцовия живот на града. Едновременно познат и непознат. Хората говореха с лек акцент, удължаваха гласните толкова много, че дори първокръвните сред тях изглеждаха по-чуждоземни от ясурите и тимзините в Камнипол. Кралският дворец се издигаше на широк площад, където хиляда момичета бяха танцували за тях. Докараха още камъни от една кариера на север, която войниците на Досън бяха превзели, и атаката срещу стените започна отново. Една нощ отчаяна група войници се измъкна от града и се опита под прикритието на мрака да подпали катапултите. Успяха да унищожат два, преди антийците да ги спрат, после Досън ги върна в обсадения град с помощта на трети. Без да ги убива предварително.

Всяка сутрин тримата свещеници идваха при него.

Досън седеше на кожения си походен стол, бос, а оръженосецът вадеше кърлежи от кожата му. Светлата влажна лятна утрин го подсещаше за езерата у дома, където се къпеше с връстниците си като малък. Свещениците, създания на пустинята, изглежда, никак не харесваха времето.

— Милорд, ще спечелим тази битка за вас, ако ни позволите.

— Не позволявам — отвърна Досън, като всяка сутрин досега. — Антеа е достатъчно силна да пречупи Калтфел и без вас и смятам да направя точно това.

— Чуйте ме, милорд…

— Приключихме. Вървете си — каза Досън, като всеки ден досега. Медени им бяха езиците. Позволеше ли им да изложат аргументите си, току-виж се размекнал, като при моста Сереф и двата форта близнаци.

Обсаждащата армия изяде запасите си и нападна околността като рояк скакалци. Нито едно дърво не остана, въздухът побеля от дима на зелена дървесина. Фургони пристигаха от Антеа, фуражирски отряди навлизаха все по-дълбоко на юг към тресавищата, колеха добитък и ограбваха чифлици. Беше война на издръжливост, бавен и мъчителен край на една кампания, която бе започнала устремно и твърде бързо. По преценка на Досън околността щеше да носи белезите си поне още едно поколение.

Двайсетина дни след началото на обсадата един от войниците му умря от треска, която беше хванал в южните тресавища. Поради липса на истински свещеник Досън лично извърши заупокойните ритуали, после нареди да разчленят трупа на войника и да го хвърлят с катапулт над стената.

На двайсет и първия ден над южната порта се развя парламентьорско знаме и трима невъоръжени конници излязоха от града. Досън взе със себе си Фалон Брут и Дасид Баниен. Тримата свещеници остави многозначително в лагера. Седнаха на една маса в празното в ничията земя между уморената армия и ерозиращия град. Астерилхолдци се държаха гордо, но конете им бяха изпосталели, а лицата — изпити. Оръженосецът на Досън носеше шунка, кошница ябълки, пита кашкавал и бъчонка бира. Досън видя жадните погледи на враговете си, но не им предложи да се почерпят.

— Лорд Калиам, предполагам — каза най-възрастният от тримата конници, след като зае мястото си. — Репутацията ви се движи по-бързо от вас.

— Съжалявам, че не мога да кажа същото за вас — отвърна Досън и също седна.

— Мисин Хол, граф на Равнифорт.

Досън кимна. Земята беше неравна и масата се наклони, когато граф Хол се опря на нея.

— Несъмнено знаете — каза графът на Равнифорт, — че имаме ресурсите да издържим на вашата обсада.

— Не, нямате ги — каза Досън. — Дойдохме по-бързо от очакваното и с повече хора. Хванахме ви по бели гащи. И дори да имахте вода и храна да клечите зад стените си цяла година, това няма да промени изхода.

Мъжът цъкна с език и вдигна рамене.

— Дойдох да попитам какви условия предлагате, за да вдигнете обсадата.

— Упълномощен ли сте да преговаряте за капитулация?

— Не — отвърна графът. — Само кралят може да направи това.

— Тогава най-добре говорете с краля си.

Фалон Брут зад него се изкиска и Досън се подразни. Май беше сгрешил с избора си на придружители.