Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

— Не, прав бях в преценката си за Палиако. В друго сгреших — смятах, че е мой инструмент. А той не е. Принадлежи на онези свещеници, които измъкна от задника на света. Те пазят някаква тайна и по всичко личи, че притежават сила, която е непонятна за нас. И той им играе по свирката. Позволява им да определят пътя ни и ще го прави, докато Астер не стане пълнолетен. Този тип е истински изрод, а ние бяхме толкова глупави, че го качихме на трона. Докато той седи там, Антеа ще има да пати. А ти, мой скъпи стари приятелю, ще чакаш изпълнението на смъртната си присъда.

Клин пак отпи от водата, но и за миг не сваляше погледа си от Досън. Върна му чашата и облиза устни.

— Струва ми се, че искате да ми кажете нещо — каза Клин все така официално. — Но съм много уморен и още съм болен, затова карайте направо, с думи прости, става ли?

— Става. Предлагам ти да се освободиш от гнева на Палиако и да си върнеш доброто име. И нещо по-важно, призовавам те да се притечеш в помощ на Антеа и Разсечения трон. Допуснахме предателство отвътре. Сега трябва да оправим нещата. Антеа има нужда от нов регент. Който и да е, само не Гедер Палиако.

— И аз как да го направя това? — попита Клин, но Досън виждаше, че вече се е досетил за отговора.

— Като ми помогнеш да го убия.

Търговските кораби от остров Нарин пристигнаха в Порте Олива и градът се разбръмча като кошер през лятото. Търговци заляха хановете и кръчмите до пристанището, разпитваха за информация, наливаха с бира моряците и увеличаваха печалбата на ханджии и пивовари. Кои кораби отплавали първи и кои последни, кои търговци се срещали за тайни договорки в далечното островно кралство. Поглъщаха жадно и най-малката подробност. Това беше най-усилното и важно време в Порте Олива и въпреки непоносимата жега пазарлъци вървяха на всеки ъгъл. Медеанската банка не беше вложила пряко пари в презокеанската търговия миналия сезон, така че отсъствието на Ситрин бел Саркор не предизвикваше излишни въпроси. Не остана незабелязано обаче.

Дъждец се изсипа от ниското бяло небе, сгъсти въздуха и го насити с пара. В кръчмата беше горещо и душно. Изправени пред избора между влага и жега, хората бяха предпочели дъжда и дворът с изглед към морето се беше напълнил с пейки и столове. Маси нямаше, за да има повече място. Маркъс седеше с Ярдем, Ахариел Акабриан и ясуруто Харт. Четирима мъже от четири различни раси, седнали заедно. Единствената толкова разнородна група в двора, забеляза Маркъс.

— Трябва ни хитрец, който може да направи бирата студена — каза Ахариел.

— Трябва ни пустиня — каза Харт.

— И как ще помогне пустинята? — вдигна вежди картадамът. Още в началото на лятото си беше остригал козината почти до голо. Розовата му кожа, прошарена с гъста черна четина, и още по-розовите зърна на гърдите му изглеждаха някак неприлично. Без мънистата си приличаше повече на първокръвен, но незнайно как по-малко на човек. Зловещо беше — като човек без раса. Други картадами си оставяха декоративна ивица козина, за да си запазят мънистата, но Ахариел беше избрал удобството пред благоприличието.

— Вземаш едно голямо гърне — каза Харт и събра ръце в кръг пред гърдите си. — Слагаш в него едно по-малко, пълниш празнината помежду им с пясък и го намокряш. Така бирата остава що-годе студена. Или месото. Но тук няма да се получи. Много е влажно. — Цъкна с език при последната дума, сякаш я смяташе за лична обида. — Ами ти, Ярдем? Какво правят тралгуните?

— Пият бирата топла — каза Ярдем с широка усмивка.

Другите се засмяха, с изключение на Маркъс. Дошъл беше за чаша бира, защото не му се стоеше още един ден в казармата или в банковия клон и защото имаше нищожен шанс една кръчма край пристанището да предложи нещо интересно. Когато дойде тук обаче навалицата и врявата бързо го изнервиха. Имаше прекалено много хора и прекалено нагъсто. Появеше ли се заплаха, изобщо нямаше да я види. Напрежението се събираше в раменете и стомаха му.

Оглеждаше множеството, без сам да знае какво търси. Познато лице може би. Ситрин или Пик. Или майстор Кит. Да, точно така. Оглеждаше се за майстор Кит. Но не заради безумния план на стария актьор, каза си Маркъс. Не, просто за да прекара няколко часа с човек, който не е стоял една година закотвен в Порте Олива като него и подчинените му. С човек, когото съдбата още не е заковала на едно място.

Зачуди се къде ли е отишъл Кит. Какво ли прави в момента. Трудно му беше да си го представи сам, без другите актьори. Кит си беше създал живот и семейство, а после ги беше зарязал, защото така смятал за правилно. Нямаше значение колко глупава е причината, постъпката пак го бележеше като храбър мъж в свят на страхливци. Маркъс никога не би зарязал работата си тук, за да хукне на някакво откачено и обречено приключение. Освен може би ако…