Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

Басрахип се усмихна и каза:

— Не умея да се правя на друг. Не съм такъв.

— И слава богу — каза Гедер и отхапа от кълката. Беше сочна, добре осолена и изобщо чудесен начин да започнеш деня. — Мислех за условията по мирния договор с Астерилхолд. Имам идея какво трябва да направим.

Свещеникът и момчето забравиха шегите и го погледнаха сериозно. Гедер отпи бавно от кафето. Приятно му беше да го чакат със затаен дъх. Може би по-приятно, отколкото беше редно.

— Едва ли ще е разумно да приемем репарации, а да оставим контрола върху Астерилхолд в техни ръце. Така само ще ги настроим допълнително срещу себе си, а това е глупаво.

— А вие трябва да построите храмове на богинята в градовете, които завладеете — подсети го Басрахип.

— Да, вярно. — Гедер съвсем беше забравил за това обещание. — Което според мен означава, че трябва да направим стъпки за обединяването на двете кралства.

— Разбирам — Астер се нацупи.

Гедер поклати глава и размаха хлебчето — още не беше отхапал.

— Не, не, не. Една кралска сватба няма да свърши работа. Дори да те оженим за тяхната принцеса, това още не гарантира, че цял Астерилхолд изведнъж ще се успокои. Нали точно това стана причина за войната? Смесване на кръвните линии, които дават на Астерилхолд убедителни претенции към Разсечения трон. Ако преди поколения не сме се били опитвали да скрепим мира с бракове, сега те не биха имали законово право да претендират за нашата корона. Тогава не е свършило работа, няма да свърши и сега.

— Тогава какво? — попита Астер.

— Ще ги завладеем. Земята им, градовете им. Астерилхолд ще се върне в границите на имперска Антеа, точно както е бил част от нея по време на Върховните крале. В нашия двор има много хора, които заслужават награда за усилията си. А като назначим лоялни антийци, които да управляват новата провинция, грижите ни ще са по-малко. Простичко е, като си помислиш. Не знам защо никой не се е сетил за това по-рано.

— А настоящата управляваща каста в Астерилхолд? — попита Басрахип.

— Е, на тях не може да се вярва, нали така? Разкрихме ги, унижихме ги, отнехме им имения и собственост — каза Гедер. — Сигурен съм, че ще се опитат да ни подложат крак. А и същите тези хора, някои от тях, крояха заговор да убият Астер. Това, че са загубили една война, не ги прави различни, нали?

— Разбирам — каза Басрахип.

Гедер взе половин варена круша, лапна я и засмука сладкия сок. Вкусът беше великолепен.

— Да — каза той с пълна уста. — Ще ми се да виждах друг начин. Наистина. Но няма начин хем да осигурим безопасността на Астер, хем да оставим властта в ръцете на враговете си. Щом не могат да бъдат приятели и съюзници, значи са направили своя избор. Ще трябва да умрат.

Калтфел бе като странно съновидение, кацнало сред широката равнина. Кулите му бяха от червен камък, крепостните му стени бяха високи четири човешки боя.

В мирни дни Калтфел се славеше с най-добрите развъдници на куриерски птици. Казваха, че отгледаната в Калтфел птица владеела тайните на драконите, и личният опит на Досън показваше, че може и да е вярно. Беше идвал тук и преди, като младеж. Още помнеше светлите улици, лютите чушлета и кафето с шоколад. Дори се беше дуелирал веднъж в един от странните триъгълни дворове, които местната знат използваше за тази и други цели, и беше спечелил дуела. След това се беше напил и се събуди в чужда стая, с принц Симеон.

Още в първия ден, когато войската му пристигна пред столицата на Астерилхолд, Досън нареди да опожарят всички постройки извън крепостните стени — чифлици, складове, конюшни, кожарски и бояджийски работилници. Малкото оцеляло, след като димът се разнесе, бе съборено, с изключение на гробницата източно от града. Гробниците заслужаваха уважение, така смяташе Досън. А и Антеа нямаше спор с мъртвите. След това инженерите му се заеха да построят обсадните машини. Требушети и катапулти засипваха с камъни исполинските червени стени и залостените порти. Работеха на смени, ден и нощ обстрелваха стените и така в продължение на седем дни. Вечер и призори Досън пращаше хора да съберат изпражненията — човешки и животински, — после инженерите променяха ъгъла на един от требушетите и изстрелваха миризливия товар в самия град. Скоро хората му включиха и други боклуци — мъртви котки и кървави превръзки, развалено налазено от червеи месо. Портите не се отваряха. Врагът не направи нито един излаз. Досън не бе и очаквал обратното. На деветия ден от началото на обсадата един съгледвач откри заровена в земята система от тръби, която отвеждаше отпадните води на града в една долчинка. Инженерите на Досън разкопаха тръбите и ги запушиха.