Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

Трябвало бе да ги отпрати още първия път, но тогава не знаеше, а сега беше твърде късно. Попаднал беше в капана на стара своя грешка, която го обричаше да търпи това унижение и занапред.

Колкото до момчешките му мечти как ще каже на жена да легне с него… по-скоро би умрял. Защото извън всякакво съмнение щеше да има поне един слуга, който да слухти дискретно през цялото време. Дори да знаеше как да повдигне този въпрос пред някоя жена, мисълта, че интимностите им ще станат достояние на прислугата и повод за коментари, беше непоносима.

След като изтърпеше сутрешните мъки обаче идваше ред на закуската, а тя неизменно беше великолепна. После Гедер се затваряше в личната си библиотека, четеше стари книги и работеше върху преводите си. Или отиваше при Астер и двамата заедно тормозеха частните учители на момчето. С времето многобройната прислуга спря да му прави впечатление и той започна да я възприема повече като част от мебелировката, отколкото като банда зяпачи, дошли да се присмиват тайно на жалкия му моноспектакъл.

Самият Кралски шпил обаче продължаваше да го изумява. И преди беше идвал по един или друг повод в двореца, влизал бе в повечето му големи зали, но сега, когато живееше тук, Кралски шпил не приличаше толкова на сграда, колкото на гигантски термитник, излязъл сякаш от детска приказка на южняри. Стените бяха солидни само на пръв поглед. Повечето криеха тесни слугински коридори и тайни проходи със сложен маршрут — от мазетата например до някоя голяма частна баня с тъмносини плочки и гореща вода, изливаща се от пролуки високо в стената. Дупки за подслушване имаше безброй — под пейки, скрити в арки, изобщо навсякъде, където можеше да се скрие подслушвач. Имаше дори цяла стая, построена като голям подемник, която да качва краля и неговите гости до най-високите етажи на двореца, вместо слугите да ги носят дотам. Въздухът в целия дворец беше парфюмиран. Пълно беше с музиканти, готови да засвирят по знак на краля, или в случая на Гедер — по знак на лорд-регента. Постоянно имаше чувството, че живее в нечия чужда представа за това какъв трябва да е Гедер Палиако, и това го изправяше на нокти. Освен, разбира се, когато Басрахип беше с него. Присъствието на свещеника му вдъхваше увереност.

— Няма съществена промяна, милорд — каза лорд Даскелин и тръгна през военната зала.

Подът на залата — беше колкото дуелистко игрище — служеше за основа на макет от камъни и пръст, който повтаряше релефа на Астерилхолд и Западна Антеа. Писалището на Гедер беше преместено до стената, там, където се падаше Камнипол. Малко стъпало надолу представляваше носа, върху който се намираше столицата. Планините, делящи Астерилхолд от Сухата пуст, бяха високи почти до коляното на Гедер. Северното крайбрежие беше очертано с малки сини мъниста, разсипани по пода чак до околните стени, които символизираха края на света.

Канл Даскелин прекрачи равнината на Астерилхолд и голямото струпване на армии, които си играеха на криеница в тресавищата на юг, после река Сият и войската при моста Сереф. Единствените промени спрямо предишния ден бяха позициите на корабите в морето от мъниста, а от тях само четири имаха някакво стратегическо значение.

— Добро утро, милорд — каза Басрахип.

— Преподобни — отвърна Даскелин и с това, по взаимно мълчаливо съгласие, разговорът им приключи.

— Нямам вести от лорд Калиам — каза Гедер. — Не е изключено на юг да са настанали промени.

— Възможно е — каза Даскелин неутрално. Въпреки това си пролича, че според него възможните промени не са настъпили.

Гедер се дразнеше от малодушието в собствения си тон, но Канл Даскелин беше високопоставен велможа още от времето на крал Симеон, възнаграден от него с много титли, сред тях и протектор на Северобреж. В целия съзнателен живот на Гедер мъже като Даскелин, Баниен, Исандриан и Маас символизираха кралския двор, бяха най-ярките звезди в него. Сега, когато той беше лорд-регент, Даскелин му отдаваше нужното почитание и все пак в негово присъствие Гедер се чувстваше прекалено млад и прекалено неопитен. А фактът, че го беше повикал от бойното поле и се готвеше отново да го отпрати, само засилваше смущението му.

— Мислех си — каза Гедер, стана от писалището и направи няколко предпазливи крачки, за да не смачка собствената си войска, спряла на стан близо до моста Сереф, — дали да не построим втори мост. Четох едно есе за Коорт Махби, третия регос на Боржа. Та той имал подвижен мост, чиито подпори били закрепени върху лодки. Идеята била войската му да придвижва моста по течението на реката, после да го обърне напреки и да закрепи подпорите на двата бряга. И така го местел колкото пъти иска. Ако направим такъв мост, бихме могли да пресечем реката ето тук. — Наведе се и докосна пода при един завой на Сият. — Наблизо няма свестни пътища, но дори ако цепим напряко, през равнината, пак ще ни отнеме най-много три дни до Калтфел.