Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

Горе пътеката зави на изток, вече настлана с широки железни стъпала, и ги изведе до широк площад. Ако идеята бе гледката да вземе и ума на пътниците освен дъха им след усилното изкачване, значи целта бе постигната повече от успешно.

Кулата на Градския съвет бе десететажна, каменният й градеж бе гладък като бебешка кожа. Най-горният етаж имаше по десет прозореца с рисувано стъкло от всяка страна — оттам глашатаи обявяваха решенията и едиктите на Вечерния съвет. Дори в разгара на война тази кула се смяташе за свещена и недосегаема. Никой крал или принц не би дръзнал да разгневи теолозите и хитреците от Вечерния съвет, а без кулата Карс би загубил голяма част от очарованието си.

Зад нея огромен нефритен дракон, по-голям от кораба, с който беше пристигнала, лежеше свит, скрил гигантската си муцуна под майсторски изваяно крило. Ситрин беше чела за Драконовия гроб и за статуята на спящия Морад, последния драконов император, която вардела входа му. Но макар да бе подготвена, гледката я остави без дъх.

Ала градът не бе строен да се гледа от скалите, та дори да са високи. Строен бе да се гледа от въздуха. Сгради бяха разрушавани и построявани наново, всичко, което е можело да гори, било изгорено от древни армии, възстановено и изгорено отново — но в сърцето си Карс беше град на дракони. Улиците и площадите бяха широки като за гигантски тела, каквито не бяха стъпвали по тях от хилядолетия. Високите стоянки, където според легендите кацали драконите, още се поддържаха в изряден вид, сякаш някой ден господарите на човечеството можеше да се върнат.

Ситрин беше прекарала детството си във Ванаи с неговите тесни канали и улички, а белите къщи на Порте Олива бяха построени толкова нагъсто, че буквално захлупваха улиците с горните си етажи. Карс беше огромен, сив, тежък и величествен. Широките му улици бяха прекалено широки, високите му кули се издигаха като вековни дървета.

Мъж с тънка плетена ризница и меч на кръста вървеше по улицата и Ситрин със закъснение си даде сметка, че е от градската стража. В Порте Олива войниците от краличината гвардия патрулираха по двойки, а най-често в групи от петима или шестима. Гвардейците на принца във Ванаи обикаляха улиците с лъскави позлатени брони и тояги с оловен връх, които не се колебаеха да използват както и срещу когото им скимне. Сам човек без подкрепление беше или признак на върховно лекомислие, или знак за необичайно ниска престъпност. Ситрин не можа да реши дали това й вдъхва увереност, или тъкмо обратното.

На един ъгъл хитрец вадеше светкавици от въздуха, тихи гръмотевици му акомпанираха като агресивен барабанен ритъм. На земята до него нямаше кутия за подаяния. Ситрин така и не разбра дали може да спре и да го погледа, или трябва да продължи.

Мина час, докато намери Медеанската банка. Отвън офисът й беше по-скромен дори от нейния клон — черна врата между рибарско магазинче и малък западнал храм. Нямаше надпис, само емблемата на банката и дървена табелка с формата на монета. Ситрин даде знак на пазачите си да я изчакат на улицата. Тревога беше свила змийско гнездо в стомаха й, мускулите на гърба и краката я боляха от умора. Покоят от плаването в Плиткото море беше избледнял като полузабравен сън.

Спря пред вратата и си пое дълбоко въздух. Спомни си указанията на майстор Кит — да се движи тежко, от бедрата, и да държи брадичката високо вдигната. Спомни си и гласа му: „Можеш да го направиш.“

Можеше, но нямаше нужда. Никой не знаеше, че е дошла лично в Карс. Можеше да накара Барт или Корисен Моут да влязат в банката, да оставят книгите, а после всички да си тръгнат кротко, без да се натрапват на Коме Медеан или друг. Ако не влезеше, нямаше да я отпратят или унизят. Ако останеше тук, на улицата, щеше да си спести провала.

Отвори вратата и влезе.

Вътре офисът не беше толкова мрачен, колкото си го беше представяла — прозорците бяха големи, имаше саксии с напъпили теменужки и други цветя. Мъж на възрастта на Маркъс — понатежал и прошарен, но все още не стар — с кожа като лъскав махагон надникна от някаква вътрешна врата и каза:

— Да?

Ситрин вдигна книгите, сякаш бяха талисман срещу черна магия.

— Нося докладите от Порте Олива. — Гласът й излезе напрегнат и писклив. Пак добре, че не заекна.

— А, значи ви трябва холдинговото дружество. Три улици северно оттук и една западно. Минете през западната порта.

— Благодаря — каза тя. — Вие сигурно сте магистър Нисон?

Мъжът я погледна с известен интерес.