Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

— Интересна идея — каза Даскелин. — Но все още стои въпросът как да прекараме достатъчно хора на другия бряг. Ако Калиам ни беше подсигурил и двете страни на Сереф, щяхме да имаме безопасно място, където да дебаркират войските ни. Подвижен мост? Ако не е достатъчно широк, за да прехвърлим много хора за кратко време, две дузини стрелци могат да избият цялата ни армия, докато се точи през реката.

— Но Калиам казва, че не могат да навлязат в тресавищата — изтъкна Гедер.

— И е прав. Причината Астерилхолд и Антеа да се разделят след края на Върховните крале е била именно река Сият, пълноводните планински притоци и калта.

Гедер се изкашля.

— Точно затова искам вие да отидете в Северобреж. — Сега вече Даскелин вдигна очи да го погледне. На Гедер му се стори, че зърва на лицето му задоволство. — Пътят между планините тук и тук е труден и има стотици малки фортове и гарнизони, но ако крал Трациан бъде убеден да придвижи войска към границата, Астерилхолд ще се види принуден да изтегли свои войски от юг, за да защити западната си граница. Нали?

Даскелин направи няколко крачки, спря при Елисианските полета и погледна назад. Поглади с длан брадичката си и каза:

— Възможно е, да.

Гедер погледна към Басрахип и той му кимна.

— Дори не е необходимо войските му да минават границата — продължи Гедер облекчено. — Ако просто ги струпа там, уж смята да нахлуе в Астерилхолд…

— Споделили ли сте тази своя идея с лорд-маршала?

— Не. Защо? Трябва ли?

Даскелин сви рамене.

— Досън не обича да замесва други кралства в делата на Антеа. Изглежда, смята търсенето на съюзници за проява на слабост. Иначе, да, аз наистина имам приятели и контакти в Северобреж. В двора и извън него. Не съм сигурен какво е положението там понастоящем, но лесно мога да разбера. Къде е Баниен?

— Лорд Баниен държи Анинфорт — отвърна Гедер. — Калиам смяташе, че не е изключено да избухне нов бунт там. Синовете му са с голямата армия. Вие кога можете да тръгнете?

— Когато кажете.

— Значи утре — каза Гедер. — Пратих вест на лорд Скестинин. Той ще ви отдели кораб, който да ви закара, стига Асинпорт да не е разкъсал блокадата. Но според Скестинин това е малко вероятно.

— Ще направя всичко по силите си — каза Даскелин с лек и отривист поклон. Сетне се поколеба. — Не искам да бъда груб, но… Може ли да попитам нещо за южния фронт?

— Да?

— Чух, че Алан Клин е на бойното поле. На самата предна линия всъщност.

Гедер сви рамене.

— Надяваме се да подмамим врага в открито сражение. Реших, че ще е любезно да дам на Клин възможност да изчисти поне донякъде името си. Вие не смятате ли така?

— Несъмнено, милорд — отвърна Даскелин и отново сведе глава в поклон. — Разбирам.

Щом Даскелин излезе, Гедер се обърна към свещеника.

— Е?

Басрахип наклони глава.

— Принце?

— Истина ли е?

— Да, той разбира — отвърна спокойно свещеникът.

— Какво разбира?

— Не каза, принце.

— А одобрява ли?

— Не каза — повтори Басрахип и разпери ръце, сякаш предлагаше на Гедер празния въздух. — Живият глас дава информация единствено за казаното. Ако искате да научите за тези неща, трябва да го попитате. И тогава ще разберем.

Гедер отиде при малкия макет на Калтфел и клекна до него. Толкова кратко разстояние. Една крачка оттук и щеше да се озове при войската на Калиам. Прииска му се да стъпи върху макета, да размаже непокорните му стени, улици, сгради. Да ги направи на пух и прах. Де да можеше да го направи и на истинския град. Дълбок звук стигна до съзнанието му — Басрахип се смееше.

— Какво?

— Принце…

— Регент съм — поправи го раздразнено Гедер. — Регент е повече от принц.

— Милорд регент — каза Басрахип. — Приятелю. Вашите хора са странни. Искат да направят нещо навън, в широкия свят, а се затварят тук с малки играчки.

Стана, приближи се до моста Сереф и седна до него. Взе фигурката на конника, който представляваше лорд Каут, барона на Даник, и се обърна към нея:

— Защо се сражаваш, малко войниче? А? Какво се надяваш да постигнеш? Какво ти казва сърцето? — Престори се, че слуша. Или пък наистина чуваше, а само се преструваше, че се преструва. Вдигна развеселен поглед към Гедер. — Не казва.

— И какво? Да отида на фронта лично? — попита Гедер. — Този макет ми позволява да следя нещата на всички фронтове. Така де, от пръв поглед разбирам, да речем, че продоволствените маршрути на юг са станали прекалено дълги. Ето, вижда се с просто око.