Накрая избра по-тъмната от двете си рокли. Кройката на по-светлата беше по-семпла и с по-малко украси, но дори след като се консултира с Парин Кларк, Ситрин не можа да реши дали предстоящата церемония е тъжна, или празнична по своето естество. Сложи си малко грим, колкото да подчертае очите, но не толкова, че гримът да се разтече, ако в залата се окаже твърде горещо. Пробва десетина комбинации от малкото бижута, които си беше купила след пожара, и накрая се спря на тънко сребърно колие, без гривна. Не искаше някой да реши, че се съревновава с придворните дами. По-добре да заложи на семплото, скромното, официалното.
Тъкмо се колебаеше дали все пак да не облече светлата рокля, когато си даде сметка, че мнението на двора изобщо не я засяга. За тях тя беше чужденка, нечистокръвна, търговка. Дори да избереше съвършената рокля и идеалните бижута, онези, които имаха нужда от услугите на банкер, щяха да се държат любезно с нея, а останалите щяха да я игнорират.
Не, притесняваше се, защото Гедер Палиако щеше да е там. А това трябваше да спре веднага. Тя не беше дете, нито някоя от слабоумните почитателки на Сандр. Нещо се беше случило, ако двамата стигнеха до общото заключение, че се е случило, и нищо, ако сметнеха, че така им отърва повече. Да отиде в двора с мисълта, че той ще има времето и желанието да й обърне внимание, беше идиотизъм. От друга страна, Гедер се беше изказал положително за откриването на банков клон в Камнипол, така че идеята да се представи пред него в най-добрата си светлина може и да не беше чак толкова слабоумна.
Накрая все пак си сложи и гривната. Не заради Гедер, Парин Кларк или някой друг. Не, просто си я харесваше.
Лятната жега беше поотпуснала хватката си над града. Небето беше синьо, но не с наситения цвят отпреди, и Ситрин не би се изненадала, ако прословутият дъжд на Смит се излее още утре.
Отиде в кухнята, където се събираха зяпачите с по-долно потекло. В господарското крило на къщата на барон Воденблат съпругата и дъщерите му се приготвяха за събитието и никой нямаше да напусне двора, преди семейството да е излязло. За щастие готвачката беше приготвила голяма чиния с бисквити и сирене, та гостите да се подкрепят преди тръгване.
Парин Кларк беше със семпла туника, тесен панталон и тънък кожен колан. Видът му поуспокои Ситрин — явно беше уцелила в избора на собственото си облекло. Той я посрещна с усмивка и нисък поклон, на които тя отговори подобаващо, като в движение посегна да си вземе бисквитка.
— Това поне обещава да е интересно, ако не друго — каза той. — Не се случва всеки ден да пристигнеш в чужд град за празненствата в чест на национален герой и да останеш и за екзекуцията му.
— Какво знаем за него? — попита Ситрин с пълна уста. Маслените бисквитки бяха превъзходни. И да имаше недостатъци гостоприемството на Даскелин, пестеливостта в кухнята му не беше сред тях.
— Срещал съм се с него. Той изигра ключова роля за издигането на Палиако до трона и по всичко личи, че дворцовите интриги са негова стихия открай време. Изключително консервативен в мисленето си и мрази банкерите.
— Значи няма да скърбя дълго за него — каза Ситрин. — Нещо, за което да си отварям очите и ушите?
— Не знам — каза Парин. — Ослушвай се какво говорят хората за размириците. Ако Калиам има съмишленици, вероятно ще бъдат разстроени и това ще ги издаде.
— Хубаво — каза тя. — Мислех, че ще има повече наказани. Калиам не е бил единственият благородник, замесен в опита за преврат.
— Така е, но той е бил водачът. Част от другите са се предали навреме и са сключили сделка с регента. Калиам е бил заловен. Това го прави двойно виновен и ще го използват за назидание.
Вратата се отвори и един слуга надникна в кухнята и каза:
— Лордът и дамите излизат. Побързайте, за да не ни чакат.
— Аз пък бях останала с впечатлението, че ние ги чакаме — каза Ситрин.
— Благородната кръв следва други правила — каза Парин. — Най-добре да кимаме, да се покланяме и да се запасим с търпение.
— И да минем през тоалетната преди тръгване — каза кисело Ситрин.
— Да — каза Парин с усмивка. — Това също.
Канл Даскелин и семейството му се возеха на паланкин, носен от дузина мъже, а Ситрин и Парин Кларк ги следваха на разстояние в двуколка, теглена от два коня. Едва когато наближиха Кралски шпил Ситрин си даде сметка колко е огромна тълпата. Всички улици и пресечки около замъка бяха претъпкани. Слуги крещяха и се караха, бутаха се чий господар да мине пръв, спореха на висок глас за предимство и етикет, както рибари се карат за мрежите си. Двуколката им изобщо не наближи замъка, а сви в една пресечка на четвърт миля от него и спря.
Читать дальше