— Добре — каза Хорнет. — Да направя още няколко шева и ще имаш хубава рокля за път, простичка, но идеална за кал, мулета и мръсотии от всякакъв сорт. А ей тук съм ти пришил малко джобче за нож, в случай че водачът на кервана хвърли око на добродетелта ти.
— Не ще позная страх от ни един водач кервански — заяви Ситрин с приповдигнат тон и напевен ритъм. После се сгъна в толкова сложен реверанс, че и сама не би могла да го повтори. — Признателна съм ти навеки.
Хорнет се поклони на свой ред и двамата се разсмяха.
Ситрин знаеше правилото още откакто майстор Кит ръководеше театралната трупа — плувай срещу течението. В град, поразен от чума, играй комедия. В богат град и мирно време — трагедия. Колкото по-голямо въображение изисква една пиеса от публиката, толкова по-голям успех жъне. Тази вечер щяха да играят „Историята на кучкаря“, фарс толкова долнопробен и вулгарен, че изненада дори Ситрин. Изиграха го добре. А изпълнението на Сандр на моменти граничеше с гениалното, неохотно призна тя. Но не актьорите на сцената привличаха вниманието й, а мъжете и жените в публиката.
Когато Смит изскочи на сцената с пришития към костюма си гигантски кожен фалос, публиката избухна в гръмък смях и взе да го сочи. Така се смееха, че сълзи им течаха по бузите. Жадни са за такива неща, мислеше си Ситрин. Отчаяно се нуждаеха от смях, радост, забавление. И как иначе? Преживели бяха заговор от съседите, смъртта на краля си, война, а сега и свирепи боеве по улиците на собствения си град. Имаха право на малко разтуха.
И въпреки това Ситрин ги зяпаше невярващо. Младеж с едва наболи мустачки се свлече на земята от смях. На сцената Чарлит Скорна се преструваше на хитрец, който се превръща в жена и става обект на мъжки мераци — последната сцена толкова се хареса на една беззъба бабишкера в публиката, че тя се плесна по коленете и се разхълца от смях. Беше прекалено. Смехът на тези хора граничеше с гротеската. Ситрин седеше в единия край и виждаше едновременно и сцената, и публиката.
Тези хора, помисли си тя, не приличаха на победители. Когато бе пристигнала в града им преди месец, усещането за триумф беше навсякъде. Имаше знамена и гирлянди, дечурлига търчаха по улиците и хвърляха лъскави конфети. Опиянението от победата над Астерилхолд беше замаяло главата на всички. Поражението на Досън Калиам обаче явно не им носеше радост. Истеричното веселие, което Ситрин наблюдаваше в момента, не беше маска. Беше едната страна на монетата, а образът от другата й страна вещаеше сериозни проблеми, от които Камнипол нямаше скоро да се изцели. И догодина театралните трупи покрай Прореза щяха да играят комедии. Тази мисъл остави у Ситрин утайка от страх и тревога, чийто привкус бе твърде личен, за да го подмине с лека ръка.
Кари излезе на сцената и фалшивият й меч се огъна като сварен макарон по средата на дуела. Тълпата се разсмя, Ситрин — не. Мобилизира самообладанието си, тръгна покрай навалицата и влезе в пивницата „Жълтата къща“.
Тук хората бяха по-малко, но жегата и задухата — по-големи. В разгара на камниполското лято залезът се проточваше почти до зазоряване. Сега навън беше тъмно, значи полунощ беше отминала преди час или два. Десетина мъже и жени седяха по масите, пиеха сайдер и бира от кафяви халби и ядяха твърдо сирене и препечен хляб. Представлението беше изкарало навън жадните за смях. В задушната пивница бяха останали онези с по-мрачна нагласа на ума, което устройваше Ситрин и пасваше идеално на собственото й настроение.
Бирата беше силна и гъста, с високо съдържание на алкохол. Бира, с която да се напиеш, но колкото и силно да бе изкушението, Ситрин не беше готова да се предаде. Не още. Нещо я глождеше неуморно. Мисъл или прозрение, което драпаше да изскочи на повърхността. Тя заби поглед в неогладените дъски на масата и се заслуша.
— Сговорил се е бил с Астерилхолд от самото начало — казваше някакъв мъж на масата зад нея. — Как иначе щеше да стигне толкова лесно до Калтфел? Крал Лечан го е пуснал, червеи да му ядат мъртвото сърце.
— Но лорд-регентът е знаел, нали? — каза жената до него. — Понеже нали изкара предателите от дупките им. Видя сметката на Лечан, ще скъси с една глава и другите, помнете ми думата.
— Чухте ли какво е правел, докато в града се водеха сражения?
— Крил се в Кралски шпил и дирижирал цялата простотия, като дете, което си играе на дама.
— Не — каза жената. — Злословия са това. Бил е на улицата през цялото време. Преоблечен като просяк. Шпионирал врага. Никой не му обръщал внимание заради маскировката.
Читать дальше