Даниел Ейбрахам - Кралска кръв

Дойде някакъв мъж и съдържателката отиде да говори с него. Не беше клиент, оказа се, а бирник, дошъл да преговаря. Дребните хорица може да се гърбеха под тежестта на личната си трагедия, но бирниците бяха откупили правото да събират дължимите данъци и ако на свой ред не покриеха договора си с хазната, собствените им деца щяха да гладуват. Затворен кръг, безкраен, безмилостен, неизбежен.

Ситрин излезе на улицата. Верижката можеше да продаде на цената на необработено сребро. Драконовият зъб беше красив, но безполезен. Всичко друго беше чиста загуба.

Шивашкото ателие се намираше в другия край на голям двор, срещу обществената баня, където Ситрин беше киснала цял ден, след като излезе от подземията. Седяла бе с часове в голямата медна вана, плакна и суши косата си, докато не щръкна лека като глухарче. Търка се с дървени дъсчици, докато кожата й не порозовя като на бебе. И въпреки това, когато излезе от банята и тръгна по улиците, още усещаше прахта по скалпа си и вонята на котешка пикня по кожата си. Накрая се примири, решила, че всичко това е плод на въображението й, продължи да се маже обилно с розова вода и зачака чувството да отшуми от само себе си. На излизане от банята беше мярнала шивашкото ателие и си бе отбелязала наум да го запомни.

Ателието правеше впечатление най-вече заради собственика си — дартин. Камнипол беше град на първокръвни и макар че се срещаха представители на други раси, дартин със собствен бизнес беше толкова рядко явление, че Ситрин изпита симпатия към собственика още преди да е влязла в ателието.

— Добър ден, госпожице — поздрави я той с широка усмивка. — Мога ли да ви помогна?

— Надявам се — отвърна тя. — Пристигнах тук от Порте Олива и всичките ми дрехи изгоряха. Ще ми трябват някои неща, и то бързо.

Това, както Ситрин добре знаеше, бе тънък търговски намек, че е склонна да плати отгоре, ако той е склонен да й отдели специално внимание. Номерът сработи според очакванията й. Шивачът й взе мерки с въженце и восък, като си правеше странни отметки по непозната за Ситрин система, после извади да й покаже свои модели. Тя си поръча две официални рокли, достойни за аудиенция при крал, или в нейния случай — при регент. Беше й някак странно да се конти с официални дрехи за пред Гедер, но сега нещата стояха така. Вече не живееха като просяци и бежанци, значи не можеше да се облича като просякиня.

Щеше да й трябва нещо топло и здраво за обратното пътуване към Карс, но за тази цел смяташе да обиколи дюкянчетата, които търгуваха с дрехи втора ръка, а можеше и да поразпита Кари откъде трупата си набавя костюмите. Дори би могла да си поръча нещо при Хорнет. Той отговаряше за костюмите и имаше добър вкус, а въпреки скъпоценните камъни от гиздилата на Астер една театрална трупа никога не е толкова добре с парите, че да откаже някой и друг страничен доход.

— А наметало, госпожице? — попита дартинът и й показа нещо възшироко от черна кожа. — Сега тези са на мода.

След кратко колебание Ситрин реши да го пробва. Буквално потъна в наметалото, като в нощно море, а огледалото й показа страховитата картинка на бледо момиче, нападнато от хищни сенки. Тя поклати глава и върна дрехата на шивача.

— Само другите, благодаря.

— Сигурна ли сте? — Очите на дартина грейнаха малко по-силно. — Много е модно.

Лорд Даскелин бе така добър да покани в дома си представителите на Медеанската банка не на последно място заради извънредните обстоятелства, в които те бяха попаднали по негова покана. Подтекстът беше, че гостоприемството му не бива да се приема като прецедент за бъдещо ползване — Даскелин в крайна сметка беше антийски барон. В Карс може и да ядяха хляб от една маса, но сега бяха в Камнипол, неговия дом. Имаше си стандарти и граници. Препоръчително бе например да влизат през страничния вход, а не през централния.

Пред вратата я чакаше Парин Кларк.

Ситрин се качи по широките каменни стълби, вдигнала въпросително вежди. Усмивката на Парин беше спокойна, обезоръжаваща и толкова отрепетирана, че той със сигурност не си даваше сметка за нея.

— Току-що се връщам от среща с лорд-регента — каза той и й отвори широко вратата.

— Да?

— Той е неочаквано благоразположен към нас — каза Парин. — Сам предложи Медеанската банка да открие клон в Камнипол.

— Сериозно? — каза тя и влезе в коридора. Бяха им дали най-големите стаи в крилото за прислугата и за да стигнат до тях, трябваше да минат през кухнята. — Това звучи доста невероятно, нали?