Сюзан Колинс - Грегор и проклятието на топлокръвните

Нито Нике, нито Аврора бяха в особено добра форма, но и двете настояха, че могат да се справят с пътуването до вкъщи. Лукса взе Хазард със себе си върху Аврора, а Грегор, Бутс и Темп се качиха гърба на Нике.

Грегор нямаше търпение да се върне. Ами ако лекарството беше там, в лабораторията на Нивийв, но още беше тайна? Тогава майка му, Арес, приятелите му… ако все още бяха живи, всяка секунда беше ценна.

Прилепите се издигнаха високо над джунглата и полетяха бързо към Регалия. Грегор си помисли колко мъчително бавно бяха напредвали пеш и поклати глава. На отиване щеше да е невъзможно да влязат в джунглата с летене. Плъховете бяха пре-калено тежки, да не говорим за Фрил, но все пак. Колко време биха могли да спестят? Можеше десет пъти да стигне до Регалия и обратно.

— Какво прави тук, Нике, докато чакаше да те настигнем? — попита Грегор.

— Обикалях в кръг. И във въздуха, и мислено, като се опитвах да разгадая пророчеството — каза Нике.

— Обаче то вече е разгадано, не мислиш ли? И сме прави за това, че хората са пуснали чумата? — попита Грегор.

— Както казва Рипред, да се надяваме, че сме прави. Но, Грегор, когато останалите топлокръвни научат, че за чумата са били виновни хората, наистина ще стане много лошо — каза Нике.

— Какво ще кажат? — попита Грегор.

— Повечето хора и техните съюзници ще се срамуват. Враговете им ще кажат, че това само потвърждава нещо, което са подозирали през цялото време. Че хората лъжат и са готови на всичко, за да получат каквото искат — каза Нике. — Ужасното е… че никой няма да е особено изненадан.

Макар да не беше роден в Подземната страна, Грегор се чувстваше естествено свързан с хората тук долу. Още им се сърдеше за това, че изправиха Арес и него на съд, след като не убиха Гибелния, но предпочиташе да го разглежда като недоразумение. Когато Нериса обясни каква е истината, хората — поне повечето — се вслушаха в нея. Грегор възприемаше плъховете по съвсем друг начин. За него те винаги бяха „лошите”, с няколко изключения като Туичтип и може би Рипред. Мисълта, че и хората могат да са не по-малко лоши от плъховете и дори още по-лоши, беше силен и внезапен удар. Но наистина ли беше изненадан? Спомни си как Съветът на Регалия се опита да откаже на плъховете праха против бълхи. Не. Не беше толкова изненадан.

Бутс и Темп си говореха на езика на хлебарките, докато Грегор отново и отново прехвърляше в ума си цялото нещо, като се мъчеше да го осмисли. След известно време усети, че се спускат за кацане. Насочи светлината на фенерчето си надолу към земята и видя купчините скелети, пръснати около Арката на Тантал.

— Ще спираме тук? — попита той Нике.

— Не се безпокой. Само за малко. С Аврора трябва да си починем — каза Нике.

— О, разбира се — каза Грегор. Нямаше търпение да се върне, но трябваше да дадат почивка на прилепите, особено след като и двата бяха ранени.

Нямаха вода, но имаха сливи в изобилие. Всички се събраха в кръг и се нахраниха. Четири деца, два прилепа и една хлебарка. Грегор си помисли, че сигурно са лесна плячка и оглеждаше зорко джунглата.

Лукса беше толкова потънала в мисли, че сякаш дори не си даваше сметка къде се намират. Държеше в ръка неизядена слива и се взираше вцепенено в скелета на някакъв едър гризач.

— Лукса? Ще го ядеш ли това нещо? — попита Грегор.

Тя рязко се върна в реалността.

— Защо? Искаш ли го?

— Не, изяж го. Но не можем да останем тук много дълго — каза Грегор.

Лукса кимна и отхапа от сливата, но изражението ѝ беше тревожно.

— Мислех си за това, което каза Рипред. Колко ценно е такова разрушително оръжие. Беше прав. Ако разполагаме с чумата, това ще предостави на хората пълен контрол над всички топлокръвни.

— Значи мислиш, че съм прав? Мислиш, че Нивийв е пуснала чумата? — попита Грегор.

— Все още ми се струва невъзможно да го повярвам. Но има един сигурен начин да разберем — каза Лукса.

— Какъв е той? — попита Грегор.

— Ако по време на отсъствието ти тя е открила лекарство, значи си прав. Защото люлката и лекарството ще бъдат едно, а сега, когато звездната сянка е унищожена, няма да съществува друго лечение. Няма да има спор — обясни Лукса.

Аврора обяви, че прилепите са готови за излитане и всички се качиха. Нике предложи на Грегор да поспи по обратния път. Бутс скоро се унесе, но той не заспа. В тихите тъмни тунели споменът за битката започна да се връща. Сега си спомняше повече, отколкото онзи път, когато се сражава със сепиите — който сега беше почти бяло петно в ума му. Този път можеше да извика съвсем конкретни образи — как мечът му посича мравка след мравка. Кои бяха тези мравки? Не само насекоми, не само природна стихия. Рипред беше говорил за тях като за разумни същества, които бяха разработили хитър боен план. Дали всички имаха имена? Имаха ли родители, деца, приятели? Кого точно беше убил?