Пол Хофман - Петата погибел

— Не си ли съгласен?

Кейл не отговори.

— Остави настрани за малко омразата си към мен и помисли какво си видял в този свят. Не си ли съгласен дълбоко в сърцето си?

Отново настана дълго мълчание.

— Продължавай.

— Не за пръв път Господ изтребва човечеството заради неговия провал. Малцина знаят, че е имало човешки род и преди Адам. Бог го унищожил чрез велик потоп, с който залял целия свят и започнал отново.

— Всичко?

— Всичко. До последното стръкче трева.

— Звучи доста лесно. Защо сега да не направи същото?

— Много хора, малко вода. И твърде много трева.

— Папата вярва ли в това?

— Не съвсем — отвърна Боско, — но каквото изгуби на земята, ще бъде загубено и на небето.

— Не те разбирам… О, ясно. — Кейл се замисли за онова, което си мислеше, че е разбрал. — Ти ще убиеш папата, за да заемеш мястото му.

— Ако не те познавах добре, бих казал, че си по-скоро дявол, отколкото ангел. Наистина ли си мислиш, че човек може да убие Божия наместник, без мигновено да си навлече вечно проклятие?

— Навярно не.

Поседяха мълчаливо. Боско искаше Кейл да помоли за обяснение. Кейл разбираше, и въпреки любопитството си не искаше да му достави това удоволствие.

— Папата не е на себе си — заяви Боско.

— А на кого е? — учуди се Кейл. Не беше чувал преди този израз.

— Не, искам да кажа, че не е добре. Стар е и страда от заболяване на ума, което постепенно се влошава. Той забравя.

— И аз забравям.

— Той забравя кой е.

— Ако е толкова зле, скоро ще умре.

— Да, толкова е зле, но хората с подобни страдания често живеят дълго… твърде дълго.

Той погледна Кейл и с наслада усети, че отново има власт над своя ученик.

— Какво трябва да направя? — попита Боско. Това не беше въпрос, а призив към Кейл да покаже умението си за преценка.

— Когато той умре, трябва да бъдеш там и да станеш папа.

Боско се засмя.

— Лесно е да се каже.

— Смей се — каза Кейл, — но греша ли?

— Не, нека да гледаме просто на сложните неща. Това е наистина краят, но какво е началото? Дори за най-умния често се оказва убийствено трудно да се отдръпне от нещо, което цял живот е било под носа му.

— Какви са позициите ти? — попита Кейл след дълго мълчание.

— Превъзходни — разсмя се Боско. — Когато уби Изкупител Пикарбо, ти бе така любезен да ме придвижиш от десети претендент за папството може би до девети.

— Нямаше ли да ме накажеш?

— Трудно е да се каже. Твоите действия по онова време наистина ме притесниха. Плановете ми за теб — за всичко това — бяха нейде в далечното бъдеще. Десетият претендент за папството няма на практика никакви шансове. Твоето изчезване и моето идване да те прибера ускориха всичко по най-странен и неочакван начин. Мемфис падна. Голяма част от заслугата за това беше моя, а останалата е твоя. Вече съм на четвърто място сред претендентите за папския престол. Уви — той се усмихна — в действителност четвъртото място не е кой знае колко по-добро от десетото или двайсетото.

— Кои са на първо и второ?

— Както винаги, хващаш бика за рогата! — иронично подхвърли Боско. — Гант и Парси.

— Никога не съм ги чувал.

— Че откъде да ги чуеш? Тогава погрешно си мислех, че е преждевременно да те запознавам с тия неща.

— Значи сега ще ми кажеш?

— Сега ще те помоля да съобразиш сам.

— Защо не ми кажеш?

— Защото ще разбереш по-добре, ако сам си направиш изводите. А и защото така ще ми бъде по-приятно.

Кое разумно момче не би изпитало любопитство въпреки цялата си омраза, ако чуе, че дяволът, който го е мъчил през целия му живот, се готви да му разкрие тайните си?

— В библиотеката имаше една книга със собствена ключалка — преброяване на населението. Успях да отключа някои други, но не и нея.

— Но успя да я счупиш все пак.

— Колко е голяма империята на Изкупителите?

— Не е империя, а общност. Общността обхваща четирийсет и три страни и според последното преброяване има шанс да осигури изкупление на сто милиона души.

— Колко е голям светът?

— Нямам представа. За Индия и Китай знаем твърде малко. Но колкото до четирите краища на света, без да броим Мемфис, ние сме може би четири пъти по-обширни по площ и многократно по-богати, отколкото смята широката публика.

— Защо без да броим Мемфис?

— Високомерието на Мемфис идваше от военната му мощ. Ние завладяхме Мемфис и унищожихме Матераците, но не завладяхме империята им — тя просто се срина. Всяка страна в тази империя обяви независимост и започна да се кара със своите съседи за същите неща, за които се караха и преди идването на Матераците. Превземането на Мемфис се оказа нож с две остриета, а след време може да се окаже, че само е навредило на всички.