Пол Хофман - Петата погибел

Боско пак се обърна към Кейл — в очите му грееше цялата обич и надежда на любящ родител, копнеещ отчаяно да бъде разбран от съществото, което обича най-много на този свят.

— А кой да унищожи него, унищожителя на всички останали? Ти. На теб се пада да изтребиш човека. Цялата земя ще превърнеш в необятен олтар, върху който да бъде принесено в жертва всичко живо — без край, без мярка, без отдих, докато не бъде унищожено всичко, докато не изчезне злото, докато смъртта не намери своята смърт.

Боско се усмихна на Кейл с търпеливо и искрено разбиране.

— Защо би сторил нещо тъй ужасно? Понеже е в природата ти да го направиш. Ти не си човек, а въплътен Божи гняв. В теб има достатъчно от човешкото, за да искаш да бъдеш различен. Ти искаш да обичаш, искаш да проявяваш съчувствие и милосърдие. Но в сърцето си знаеш, че не си такъв. Ето защо хората те мразят, и колкото повече се мъчиш да ги обичаш, толкова повече се страхуват от теб. Ето защо момичето те предаде, и всички ще те предават, додето си жив. Ти си вълк, който се мъчи да повярва, че е агне. Откъде си мислиш, че идва твоят талант да раздаваш злини и смърт? Ти убиваш със същата лекота, както хората дишат. Попадна в най-големия град на света, и въпреки най-добрите ти намерения трябваха само шест месеца, за да го превърнеш в руини. Ти не носиш бедствия, ти самият си бедствие. Ти си Мрачният жътвар, Ангелът на смъртта, независимо дали ти харесва, или не. Но ако не ти харесва, добре ще е да привикнеш да бродиш там, където всички ще те презират и ще се мъчат да те убият, без сами да знаят причината. Ела с мен, и когато работата ти бъде завършена, когато всичко живо умре, ще се върнеш отново тук, за да бъдеш възнесен на небесата. Това е единственият начин някога да намериш покой. Уверявам те.

След три часа двамата бяха слезли при чакащите ги Изкупители, и тази вечер Боско говори с уважение на мълчаливия Кейл до късно през нощта.

— Знаеш ли защо Бог те е създал?

Това беше добре познат цитат от Катехизиса на Обесения Изкупител. Кейл предпазливо отговори също с цитат:

— Създал ни е, за да го опознаем и обикнем.

— Смяташ ли, че е постъпил добре?

— Не и според моя личен опит — каза Кейл, — но може би просто не съм имал късмет.

— Но твоят опит доста се разшири през последните осем месеца. Всъщност бих казал, че се разшири уникално. Очевидно Бог е благословил бягството ти и всички последвали невероятни събития, именно за да можеш да отговориш на въпроса. Ти вървя рамо до рамо с великото и доброто на този свят, бе обичан по всички възможни начини от най-красивите, извърши огромни услуги и в замяна получи огромни предателства.

От гледна точка на Боско всичко това имаше голямото предимство да съвпада в общи линии с убежденията на младежа — истината и самосъжалението се сливаха в едно хармонично цяло.

— Бих казал — продължи Боско, — че си разбрал по-добре от когото и да било простата истина: човек за човека е вълк.

— Лицемери — отвърна Кейл. — Напоследък срещнах мнозина от тях. Сега разбирам колко ги има по света.

— Камък в моята градина, предполагам — каза Боско, без да се обижда. — Ако е тъй, боя се, че трябва да обясниш защо.

— Как можеш да ме гледаш в очите и да говориш за предателство?

— Все още не те разбирам. Да предположим, че бях те оставил в ръцете на хора, готови да те продадат за шест пенса. Веднага щом проходиш, щяха да те изправят зад ралото да се взираш в задника на коня по петнайсет часа на ден — глупав, невеж, вероятно мъртъв, преди да навършиш сегашната възраст. Обикновено нищожество.

— Бог е бил милостив. Освен това нали каза, че съм особен.

— Много хора се раждат особени. Както казва Обесения Изкупител, „Твърде много цветя се раждат, за да разцъфнат невидени от никого и да похабят аромата си в пустинния въздух“.

Кейл се засмя.

— Цвете? Вярно, аз съм по-ароматен и по-цветист, отколкото предполагат хората.

— Тогава нека го кажа по-ясно: ти си роден, за да прегазиш през кръв до престола на Бога. Мнозина са звани, малцина са избрани. Но аз те избрах и те направих годен да бъдеш носител на обещания край.

— Имаш ли представа колко безумно звучи това?

— Имам. Понякога се съмнявам в разсъдъка си. — Той се усмихна със странно обаятелна смес от притеснение и подигравка.

— И?

— Тогава си давам сметка що за творение е човекът. Несъвършен в разума, ограничен в способностите, грозен във формата и движенията, свиреп като дявола в действието, плах като крава в страха си. Красота на света? Господар на животните? За мен е просто квинтесенция на праха. — За момент Боско сякаш изгуби нишката, но после се вгледа изпитателно в Кейл.