Пол Хофман - Петата погибел

— Добър вечер, Изкупителю.

Боско мина край него, размишлявайки за Кейл.

— Добър ве…

Но Боско вече се отдалечаваше.

Ротондата беше проектирана от предшественика на Бързица — според него голям фантазьор — и построена, по негово професионално мнение, по-сложно, отколкото се налагаше. Придържай се към простотата, бе неговият девиз. Той замени тристайната система на Ротондата за масови екзекуции — една стая за самото убийство, една за подготовка и трета за чакащата жертва — с друг метод, разчитащ повече на съдействието на жертвата, оставена с впечатление, че става нещо съвсем различно. Казваха на човека, че му предстои кратък разговор с игумена на Светилището. Когато влизаше през дебелата звуконепроницаема врата, той виждаше коленичилия игумен да се моли с гръб към него пред Светата икона на Обесения Изкупител. Затворникът и двамата му пазачи коленичеха рамо до рамо, може би малко по-близо един до друг, отколкото се полагаше. Тогава игуменът се изправяше, обръщаше се, осъденият вдигаше глава и Бързица, облечен с кожена престилка, го хващаше за косата. Двама пазачи държаха ръцете на клетника, а Бързица прерязваше гърлото му със своето лично изобретение — ръкавица с вграден нож. Вече умиращ, в шок, човекът падаше върху фалшивия под пред него и охраната го спускаше към долното помещение, където други Изкупители издърпваха трупа, грижливо и бързо измиваха пода и го вдигаха обратно на място. След кратка проверка за следи от борба охраната напускаше стаята през друга врата. Навън следващата жертва търпеливо чакаше с двамата си пазачи. В полумрака човекът си мислеше, че вижда как предишният затворник излиза. После цялата процедура започваше отначало.

Това продължи през цялата нощ с едно-единствено прекъсване. Един от осъдените, по-наблюдателен от останалите, усети нещо нередно. Когато една уморена ръка сграбчи косата му, а друга го стисна отляво, той инстинктивно се изтръгна от хватката. Подхлъзна се, падна и закрещя, докато четиримата убийци вкупом се мъчеха да го притиснат; крещеше и се бореше, докато те го блъскаха към шахтата, тъпчеха ръката му, удряха го по главата и най-накрая го изхвърлиха в долното помещение, за да бъде довършен от Изкупителите. Дори дебелата врата не попречи на звуците от ужасната борба да стигнат до ушите на чакащия в коридора отвън. Бързица изскочи и намушка слисания Изкупител, преди да е вдигнал шум. Иначе всичко мина без произшествия.

В единайсет часа на другата сутрин Изкупител-тъмничарят Бержерон инспектира купчината леко измити тела, струпани в мортуариума на Ротондата, за да бъдат откарани към Полето на Гинки под прикритието на нощта. Гледката беше зловеща, но впечатляваща. Половин час по-късно той стоеше пред леко раздразнения Боско, който се мъчеше да прегледа скучните и объркани документи, свързани със спор около доставката на голяма партида развалено сирене.

— Какво има? — попита Боско, без да го поглежда.

— Екзекуциите бяха изпълнени, както заповядахте, Изкупителю.

Боско вдигна глава и с раздразнение усети, че съвсем е изтървал нишката във взаимните обвинения кой носи отговорност за прогнилото сирене.

— Какво?

Ужасяващ страх вледени Бержерон като зимен вихър.

— Екзекуциите на затворниците в Дома със специално предназначение.

Гласът на Бержерон бе изтънял до шепот. Той извади списъка с имената и посочи последната страница.

— Ето кръста, който поставихте в края, за да я потвърдите.

Боско бавно взе листа от него. Обзе го ужасно спокойствие.

Вгледа се за миг. Безценните му гаулайтери бяха изчезнали. До един.

— Кръстът най-долу — тихо изрече той — беше потвърждение, че съм го прочел.

— А.

— Точно така. А.

— Аз…

— Моля те, не говори. Тази сутрин ми донесе голяма беда. Отведи ме да ги видя.

Кейл гледаше разсеяно през прозореца на стаята си. Умът му беше на хиляди километри от тук. Зад него един послушник подреждаше втората му трапеза за деня. Ако не друго, поне му оставаше удоволствието от храната, която сега идваше от кухнята на монахините, както за другите Изкупители. Послушникът изтърва един прибор на пода и той шумно отскочи към краката на Кейл. Това го накара за пръв път да се вгледа в лицето на момчето. То беше почти на неговата възраст. Вдигна прибора и плахо погледна нагоре.

— Не те познавам — каза Кейл.

— Доведоха ме преди десет дни от Щутгарт.

Само преди няколко дни Кейл бе чел за Щутгарт в един алманах, който му даде Боско. Алманахът описваше накратко всяка въоръжена и укрепена цитадела на Изкупителите с население над пет хиляди души. Описанията заемаха петстотин страници, а имаше десет такива тома. Според Боско, Изкупителската общност бе крехка. Дори от малкото прочетено в алманаха ставаше ясно, че тя е огромна — далеч по-обширна, отколкото предполагаше.