Пол Хофман - Петата погибел

Боско все още не притежаваше властта на своите съперници в Шартр, но пък имаше голям брой всевъзможни последователи, мнозина от които изобщо не се познаваха. Някои бяха фанатични в своята преданост, искрено вярващи в плана му да промени света веднъж завинаги; повечето нямаха представа за истинските му намерения, но го смятаха за по-ревностен във вярата, отколкото Парси и Гант. Други, по-колебливи, го приемаха като властник, който може да стане още по-властен. Навярно звездата му щеше да помръкне след смъртта на папата — лека му пръст, но знае ли се… Чрез тази грозна смес от съюзници той разпространи слуха за Кейл, разкривайки неговия героизъм при спасяването на папата не само от злобните козни на Антагонистите, но и от завоевателните стремежи на вече повалените Матераци. Бяха написани неофициални брошури, разказващи неодобрително, но с пикантни подробности за преживените от Кейл изкушения и опасности. Описанието на Мемфис в тях беше грубо, но не и невярно: щедро предлаганата плът, хитрите политици и красивите, но покварени и лукави жени. Ала макар някои Изкупители да се наслаждаваха на ужасите, за които четяха, малцина от тях бяха лицемери — те искрено се възмущаваха от прочетеното. Може да ви изненада, че мъже като тях са способни да изпитват обич — но не се изненадвайте. Наистина бяха способни. Кейл бе спасил папата, когото обичаха.

Непрестанно нарастващият брой послушници през последните няколко години, докато Боско заздравяваше своя контрол над военното бъдеще на Изкупителите, означаваше, че макар и огромно, Светилището нямаше кой знае какви възможности за настаняване на новите триста елитни бойци. В общи линии, Изкупителите не държаха особено на житейските удоволствия; но една отделна стаичка, когато не са на активна служба, имаше голямо значение в техния изпълнен с лишения живот. По времето, когато свободната площ не представляваше чак такъв лукс, в Дома със специално предназначение бяха построени много килии, и сега Боско реши да прогони онези, които отдавна се мотаеха там. През последните няколко седмици чрез голям брой екзекуции бе разчистено място за новопристигналите. Както става във всички затворени институции, хората от Светилището бяха ужасни клюкари и поради това безмилостно любопитни. Нямаше как да не плъзне мълва за пристигането на тези впечатляващи свещенослужители, и Боско едва впоследствие осъзна, че е трябвало да измисли по-убедително обяснение за присъствието им. Засега разчиташе на интелигентността и богатия опит на Главния тъмничар, комуто бе заповядал да се отнася добре към новодошлите и да ги настани в северното крило на затвора, вече изпразнено от затворници благодарение на скорошната поредица от убийства. Боско уреди за тези триста мъже отлична храна и обясни, че крилото ще бъде заключено, за да ги предпазят от любопитните. Те знаеха, че са цветът на избраните и че тайната е жизненоважна за оцеляването им — затова нямаше възражения.

После Боско отдели няколко часа, за да обясни намеренията си на Кейл, който мълчеше почти през цялото време.

— Под чия власт са те?

— Под твоя.

— А аз под чия власт съм?

— Под ничия — със сигурност не под моя, ако това имаш предвид. Ти си въплъщение на Божия гняв. Само си мислиш, че си човек и че волята на друг човек може да има значение за теб. Отстъпиш ли от природата си, ще се самоунищожиш. Ето защо Арбел Лебедовата шия те предаде; предаде те и баща й, макар че ти спаси дъщеря му и върна единствения му син към живота. Хората не са за теб — и ти не си за хората. Направи онова, за което си тук, и ще се върнеш при небесния си Отец. Опиташ ли се да бъдеш нещо, което никога не можеш да бъдеш, те чакат повече болки и страдания от което и да било създание, съществувало някога.

— Дай ми Мемфис.

— Защо?

— А ти как мислиш?

— О — усмихна се Боско. — За да го сринеш тухла по тухла и да посипеш сол върху основите.

— Нещо такова.

— На драго сърце. В края на краищата това ти е работата. Но не разполагам с такава власт, следователно не разполагаш и ти. Трябва ни армия. Средството да си я осигурим спи в Дома със специално предназначение. Но дори и тогава аз трябва да стана папа, преди да получиш правото за разруха в подобни мащаби. Както вече разбра, с нищо не можеш да накараш някой мъж или жена да те обича. Освен мен, Томас. Аз те обичам.

С тия думи той стана и излезе.

Тази нощ изнервеният Изкупител Бержерон, заместник на Главния тъмничар, пристигна с поименен списък на тристате мъже, които Боско бе наредил да бъдат проверени според светилищната документация, за да не се допусне вражеско проникване. Новият списък потвърждаваше наличието само на двеста деветдесет и девет души. Липсващият Изкупител трябваше да бъде отчетен за в случай, че е размислил или е бил арестуван. Впоследствие се оказа, че е починал от едра шарка по пътя, преди да се присъедини към другите. Тъмничарят беше нервен, защото нямаше опит в общуването със страховития Боско. Неговият шеф — Главният тъмничар, лежеше от вчера в затвора по обвинение в Нечестиво вироглавие — достатъчно сериозно престъпление, за да го арестуват, но не и да информират Боско. Главният тъмничар бе избрал своя сегашен заместник именно защото с оскъдната си интелигентност не представляваше сериозна заплаха за поста му. Заместникът се върна един час след като Боско прочете списъка с имената. Когато той влезе, Боско не вдигна глава, само бутна към него списъка. Човекът нервно го взе, без да гледа, и побърза час по-скоро да се оттегли.