Пол Хофман - Петата погибел

— Който има сто долара в джоба, би трябвало да знае.

— Както обичаше да казва старата ми сестра, „Лекарят, който може да излекува това момче, още не се е родил, а майка му е мъртва“. Вашето момче е като едно от онези планински дървета, израснали под ударите на вятъра. Това е неговата форма, и не можете да го разгънете в друга.

— И какво трябва да правим сега? Нищо?

Робърт Салернски въздъхна.

— Бъдете мили към него и не позволявайте никой да му прилага болезнени лечения. Има мнозина, които ще предложат да го излекуват с жестоки средства. Не позволявайте. Те ще пробиват дупки в черепа му, ще го държат по цял ден в казани с ледена вода или ще го тъпчат с лекарства, които биха убили кон. По-милосърдно ще постъпите, ако направо го удавите в кофа. Аз ще напиша писмо до Милосърдните сестри в Кипър. Хората ще ви кажат, че са много странни, и наистина е така, но са добродушни. Те помагат на лудите с беседи и доброта. Във всеки случай няма да му навредят.

— Според вас колко време му трябва, за да се възстанови? — попита Хенри Мъглата.

Робърт Салернски го погледна, но не отговори на въпроса.

— Искате ли да уредя нещата?

— Да — каза Випонд.

Робърт Салернски се поклони съвсем леко и изчезна.

По същото време на около триста километра от тях, в Горна Силезия, Клайст заедно с двайсет и един мъже на възраст между осемнайсет и четирийсет и две години влезе във въглищарския град Битом — по-мрачна дупка не бяха виждали.

— Ако това е Горна Силезия — каза Тарлтън — то какво ли, за Бога, е в Долна Силезия?

Никой не каза нищо, камо ли да се засмее. Бяха прекалено изпълнени с безнадеждна омраза. Вярно, искаха мъст, но бяха осакатени от срам и отчаяние заради онова, което позволиха да се случи с жените и децата им.

С парите, които им бяха останали, те купиха провизии за една седмица, после застанаха на влажния централен площад и обсъдиха какво да правят. След половин час решиха. Четирима искаха да отидат на север, колкото се може по-далече от Изкупителите. Останалите двайсет и двама и Клайст решиха да се насочат към Испански Лийдс, където бяха чули (според съвършено неверни слухове), че се събира армия за борба с Изкупителите. Четиримата със северния избор взеха своя дял от провизиите, стиснаха си ръцете и тръгнаха. Двайсет и двамата заедно с Клайст поеха на изток.

Два дни след като напуснаха Битом, вдовицата Дейзи Клайст, бременна в последния месец и убедена, че е последната оцеляла от едно незнайно племе в планината Квантокс, мина през същия площад на път към Испански Лийдс, където се надяваше нейното дете да се роди като гражданин на оная страна, за която разказваха, че там вдовиците получавали пенсия от държавата и имало безплатно мляко за бебетата под три години.

На Изкупител Гил му трябваше известно време, за да свикне с удоволствията на новата си власт, макар тайно да се упрекваше, че се наслаждава на огромното бюро с изящна дърворезба, изобразяваща различните зверства над телата на вярващите, или бързината и раболепието, с които едно поклащане на звънчето призоваваше и отпращаше хора, често заемащи видно положение в Шартр, ала сега демонстриращи толкова явно желанието да му се харесат. Както всички Изкупители, той от време на време изпитваше пристъпи на вина, но те ставаха все по-редки, или поне не тъй остри. Само преди няколко месеца Изкупител Уорън, който сега седеше срещу него и слушаше тъй внимателно, щеше да го смята за един недодялан военен, заслужаващ в най-добрия случай високомерно снизхождение. Сега той се взираше в Гил и тръпнеше от ужасно вълнение при мисълта каква отговорност му се нарежда да поеме.

— Трябва да посветите само малцина от най-сдържаните и верните хора, но да не разкривате истинската самоличност на измамника, който открадна папството. Трябва само да знаят, че търсят зли и коварни жени, за които имаме основания да подозираме, че може да се преобличат като духовници. Трябва да изтръгнат истината по един или друг начин. Ако не е така, аз трябва да знам. Колкото до средствата, чрез които онази мерзост се е добрала до папския престол, искам да стигнете до дъното на нещата. Било ли е конспирация, или онова създание е действало самостоятелно?

На вратата се почука. Монсеньор Чадуик влезе, почтително кимна на Уорън, пристъпи до Гил и прошепна в ухото му: „Двамата Тревър“. Гил не каза нищо и Чадуик напусна стаята съвършено безшумно, сякаш се търкаляше на колела.

— Трябва да ме извините, Изкупителю — каза Гил на Уорън. — Вие имате въпроси, но отговорите са малко. Помислете над това, което казах, и елате да споделите мислите си след ден или два. Не споменавайте никому какво сте чули, докато не поговорим отново.