Пол Хофман - Петата погибел

— Не — каза Кейл. — Звездите още ли греят?

— Бил си церемониалмайстор на много бедствия — каза Випонд на ИдрисПюк — късно същата вечер, — но това трябва да е едно от най-добрите ти постижения.

— Ни най-малко. Участвал съм в доста по-лоши неща от спречкване между двама влюбени.

— Знаеш, че е много по-зле. Боз Икард иска да ни изгони и можеш да бъдеш сигурен, че докато си говорим, към краля на Швейцария вече пътува доклад за сбиване между наследниците на Матераци и твоя непрокопсан приятел, при това най-грижливо разкрасен.

— Крал Зог може да е страхлив като баба, но няма да ни изхвърли заради някакво дребно спречкване — колкото и да се напъва Икард.

— Ще ни изхвърли, ако му кажат, че има съмнение кой е баща на детето на Арбел.

— Какво мислиш?

— А ти какво мислиш?

— Възможно е.

— Няма спор. Въпросът е, че слуховете вече изтичат изпод всяка врата в Испански Лийдс. Крал Зог гледа с много лошо око всяка проява на невъздържано поведение, особено между аристократка и някакъв си хлапак, който носи въглища в спалнята й.

— Той е много повече от това.

— Не и за крал Зог Швейцарски. Бог никога не е създавал по-голям сноб. Единственото му четиво е да се привежда часове наред с блажени въздишки над потеклото си в Готския алманах.

— Ако случайно не си забелязал, братко — ИдрисПюк използваше това обръщение само когато беше особено недоволен от него. — Матераците вече не представляват нищо. Ако Кейл не ги спре, Изкупителите са готови да прегазят Антагонистите, Лаконийците, Швейцария и всички останали като вехт килим. И попътно ще се изпикаят върху крал Зог.

— Кон Матераци е перспектива, стига да разполага с време.

— Кейл планира нашето унищожаване и това на Лаконийците. Не е зле за въглищарче. Ако си мислиш, че в Кон Матераци има нещо подобно, трябва да си стар глупак, какъвто светът не е виждал.

— Имаме само неговата дума за поражението на Лаконийците.

— Бяхме в Силбъри, за да видим какво сториха плановете на Кейл.

— Да оставим оправданията, но беше колкото план, толкова и късмет.

— Че кога не е било така?

— Ти не можеш да го овладееш.

— Не мога.

— Той сам не може да се владее.

— Няма да е първият. Млад е, ще го преодолее.

— Грешиш. Чух го да я заплашва, когато напускаше Мемфис, и тази вечер отново. Той никога няма да се освободи от нея. Хората говорят за децата, като че са по-различни от възрастните. Но няма никаква разлика. Просто душите им са луди за любов. Любовникът и убиецът в него са безнадеждно сплетени и никога няма да се разделят.

— Тогава нека Арбел напусне Испански Лийдс заедно с Кон. Далеч от очите, далеч от ума. Тогава ще поискаме Кейл да измисли план за премахване на Изкупителите.

— Защо му е да ни помага?

— Той мрази Арбел, защото я обичаше и я спаси, а тя все пак го предаде.

— Всички го направихме.

— Говори само от свое име. А и той не е боготворил земята, по която стъпваш. В негов интерес е да сключи сделка с нас, защото няма къде другаде да отиде. С Кейл начело на швейцарската армия има поне някакъв шанс за нас и за него. Той ще го разбере. С Арбел или без Арбел, винаги се е грижил преди всичко за оцеляването си.

— Не е ли просто заплаха за всички?

— Тогава трябва да му помогнем да насочи вниманието си там, където може да нанесе най-големи поражения.

— Планът ти не е твърде добър.

— С по-добър не разполагаме.

— Знаеш ли, че е говорил с Кити Заека?

— Да.

— Лъжец!

Двамата сякаш отново бяха млади момчета и не се засягаха от подобни дреболии.

— Ти разправяш ли всекиму къде ходиш и какво правиш? — попита ИдрисПюк.

— Прочут съм с откровения си характер.

— Да, бе. Ако той ще ни спасява от Изкупителите, от все сърце се надявам да има повече съюзници, отколкото са мидените черупки по плажа.

— Още една заплаха от Изкупителите към Арбел ще ни дойде добре — подходящо извинение да я насърчим да напусне.

— Кон би ли тръгнал с нея?

— Не смея да се надявам. Освен това, каквото и да си мислиш, Зог няма да допусне уличен гамен начело на своята армия.

— Значи е глупак.

— Че кой твърди нещо друго?

— Можеш ли да контролираш Кон?

— Да — отговори Випонд.

— Достатъчно, за да стане параван на някого, който може да е баща на първото му дете?

— Не съм обмислял подобен подход. Освен това ние имаме предимство.

— Какво?

— Той не иска да го повярва. Трябва да насърчаваме това естествено желание, доколкото е възможно.

Но техният план имаше един непредвиден дефект — макар че сам по себе той не би ги изненадал.