Рейчъл Кейн - Стъклени къщи

Поне вече нямаше значение, че изпуска занятията, помисли си тя и удари няколко пъти възглавницата, за да й придаде по-удобна форма.

Ако бе заспала дори и съвсем леко, нямаше да чуе почукването на вратата, толкова тихичко бе то, но тя бе напрегната и неспокойна, измъкна се от леглото, отиде до вратата, отключи и отвори.

Шейн. Стоеше до вратата, очевидно искаше да влезе, но не се осмеляваше, не бе го виждала толкова несигурен. Бе облечен с широка тениска и долнище на анцуг, с боси крака, и тя почувства, че я залива гореща вълна на… нещо непознато. Сигурно с тия дрехи спеше. Или с по-малко.

Е, трябваше да престане да мисли за това.

Само след миг осъзна, че тя самата стои облечена в огромна тениска, една от старите тениски на Майкъл, която покриваше бедрата й наполовина. Полугола, нямаше да е пресилено описание.

— Здравей — каза тя.

— Здрасти — отговори Шейн. — Събудих ли те?

— Не. Не можах да заспя. — Бе й неловко от разхвърляното легло зад нея. — Ъъ, искаш ли да влезеш?

— По-добре да не влизам — тихо рече той. — Клеър, аз… — Поклати глава, а кестенявата му коса се полюшна до лицето му. — Дори не е редно да съм тук.

Но не си тръгна.

— Е — каза тя, — аз ще седна. Ако искаш да стоиш прав, твоя работа.

Тя се върна до леглото и седна, като внимаваше за позата. Седна с прибрани крака, културно и благоприлично. Пръстите й едва достигаха килима. Чувстваше се пламнала от вълнение.

Погледна ръцете си с неподдържани нокти и притеснено ги зачопли.

Шейн пристъпи в стаята.

— През следващите два дни не искам да напускаш къщата — каза той. Тя изобщо не очакваше да чуе точно това. — Баща ти вече си мисли, че те напиваме и правим оргии в къщата. Съвсем не ми се иска да те изпратим вкъщи с белези от ухапване по врата. Или в ковчег. — Гласът му стана по-тих. — Не бих го понесъл. Наистина. Знаеш това, нали?

Тя не вдигна поглед. Той пристъпи една крачка и тя видя босите му крака и анцуга.

— Клеър! Трябва да ми обещаеш.

— Не мога — каза тя. — Не съм малко момиченце. И не съм сестра ти.

Той гърлено се засмя.

— О, да. Това го знам. Но не искам пак да те наранят.

С топла шепа хвана брадичката й и повдигна лицето й.

Светът замря в съвършен покой. Клеър дори си помисли, че сърцето й е спряло.

Устните му бяха топли, меки и сладки и чувството я заслепи, почувства се неловко и се изплаши. Никога не съм… никой… не го правя, както трябва… Мразеше се, яд я бе, че не знае как да го целуне, знаеше, че я сравнява с другите момичета, с по-хубавите момичета, които бе целувал.

Целувката свърши. В гърдите сърцето й биеше бързо като малко пърхащо птиче. Бе пламнала и толкова сгорещена…

Шейн допря челото си до нейното и въздъхна. Дъхът му стопли лицето й и този път тя го целуна, изправи се на крака и се остави на инстинкта си.

Ръцете им бяха сключени, пръстите преплетени и тялото й пулсираше от вълнение.

Когато откъснаха устни, за да си поемат въздух, той се отдръпна. Лицето му бе пламнало, а очите му искряха. Клеър чувстваше устните си подути, топли и сладостно влажни. Помисли си: О, трябваше да използвам и езика. Да приложи теорията на практика бе трудно, когато умът й напълно отказа.

— Слушай — каза Шейн. — Това… не биваше да се случва.

— Вероятно не — призна тя. — Но след два дни си заминавам. Щях да съм пълна глупачка, ако не те бях целунала.

Този път изобщо не бе сигурна кой кого целуна. Земното притегляне ли се промени, звездите ли избухнаха? Усещането бе такова. Този път ръцете му бяха свободни, те обгърнаха лицето й, галеха косата й, шията й, раменете й…

Тя издиша в отворената му уста и той изстена. Изстена! И представа си нямаше, че това чувство може така да те разтърси, да премине като светкавица по кожата и нервите ти.

Ръцете му спряха на кръста й.

Когато докоснаха езици, нежно и предпазливо, краката й омекнаха. Гръбнакът й изпука, като че ли костите й бяха изсъхнали. Шейн обгърна кръста й с дясната си ръка, държеше я близо, а лявата ръка постави отзад на главата й.

Е, това вече си бе целувка! Истинска целувка. А не целувка при сбогуване, това си беше Здравей, хубавице! и леле, не бе и подозирала, че човек се чувства така.

Когато я пусна, тя седна на леглото отмаляла и си помисли, че ако я последва, тя ще се поддаде и…

Шейн направи две големи крачки назад, после се обърна и излезе в коридора. Отдалечи се от нея. В мечтателен унес тя наблюдаваше как силните големи мускули на гърба му се движат под тениската, когато той дълбоко си поемаше дъх.