Рейчъл Кейн - Среднощна алея

— Сигурно ли е, че няма да се озова…

— Там долу ли? — Амели поклати глава. — Аз нямам такова намерение. Ако ти също не го искаш, порталът ще направи онова, което му наредим. Миърнин можеше да накара портала да го отведе долу, но не и да го върне обратно. Засега само ти и аз имаме тази способност.

Изведнъж Клеър осъзна нещо и усети, че й прилошава.

— Напълно ли сте сигурна?

— Какво имаш предвид? — Амели бавно вдигна глава, а в очите й лумна пламък.

В главата на Клеър се заредиха картини. Оливър, който я сграбчва в собствената й къща. Мъртвото момиче в мазето. Джейсън, който се появява и изчезва от партито на Моника, само за да изникне отново до „Комън Граундс“.

О, не!

— Можете ли да разберете, когато някой използва порталите? — попита Клеър.

— Подозирам, че Миърнин може, но не и аз. Защо? — Амели се изправи, без да се опитва да скрие помрачнялото си изражение. — Какво знаеш?

— Мисля, че има предател. Някой ги е показал на Оливър, а той на Джейсън. Капитан Очевиден и приятелите му сигурно също са знаели. Джейсън несъмнено им е казал…

— Невъзможно — прекъсна я Амели нетърпеливо. — Хората ми са извън подозрение.

— Как тогава Джейсън успя да внесе труп в къщата на Майкъл без разрешение? Защото вие казахте, че трябва да е поканен, за да влезе. А той не беше.

Амели замръзна, погледът й стана леден и безстрастен.

— Разбирам — каза тя, после рязко се обърна към ниската врата, която отвеждаше в тясната, претъпкана библиотека и онази врата, която веднъж бе довела Клеър от университета. — Май предположението ти е на път да бъде доказано. Някой идва. Бързо, портала!

Клеър отвори вратата. През въздуха сякаш премина вълна и Клеър видя… дневната у дома. После някаква непозната сграда. Тиха, бяла стая с прозорци със стъклопис.

— Сега! — рязко нареди Амели. — Това е болницата. Докато прекрачваше прага, Клеър хвърли поглед през рамо, тъкмо навреме, за да види как Оливър пристъпва в лабораторията на Миърнин, оглежда се и спира поглед върху Амели. Широко ухилен, по петите го следваше Джейсън — очевидно новият му домашен любимец. А може би беше такъв от самото начало.

— Интересно — каза Оливър и погледна към отворения портал и Клеър. — И неочаквано.

С разтуптяно сърце, Клеър затръшна вратата зад гърба си и тя изчезна. Това не означаваше, че не може отново да се появи, но поне засега Клеър беше в безопасност. Амели нямаше да допусне Оливър да я последва.

Или поне така се надяваше.

Тя прелисти тетрадките. Миърнин бе скъсал само една от тях, и то единствено последните й страници. Останалите бяха непокътнати.

Клеър излезе от бялата стая и установи, че се намира в болничния параклис, който не принадлежеше към някое определено вероизповедание, а беше по-скоро нещо като помещение за размисъл. Вътре нямаше никого, с изключение на една коленичила фигура, която скочи на крака при появата на Клеър.

Беше Дженифър.

— Какво търсиш тук?

Тя подсмръкна и сърдито изтри зачервените си очи, размазвайки спиралата си и съсипвайки остатъците от грима си. Клеър видя, че има лунички. Досега не го беше забелязала.

— Спасявам живота на приятелката ти — отвърна тя. — Поне така се надявам.

На лабораторията й бяха нужни три дни, за да създаде противоотрова, ала когато това стана, Моника започна да диша самостоятелно само няколко часа след като й дадоха от нея. Или поне това научи Клеър от Ричард Морел, който се отби у тях в сряда вечерта, тъкмо когато четиримата (Шейн най-сетне беше изписан от болницата) сядаха да вечерят.

— Радвам се, че ще се оправи — каза Клеър. — Ричард, аз… съжалявам. Ако знаех…

— Имаш късмет, че онова, което сте взели, не те е убило — отвърна Ричард без особена жар. — Виж, сестра ми не е най-прекрасният човек, когото познавам, но аз я обичам. Благодаря ти, че помогна.

Клеър кимна. Майкъл се мотаеше наблизо, уж безцелно, ала Клеър знаеше, че е нащрек, готов да се намеси, ако Ричард изведнъж откачи. Не че имаше голяма опасност това да се случи. Ричард беше най-уравновесеният Морел, когото Клеър бе срещала досега.

— Недей да идваш в болницата — продължи той. — Опитвам се да я убедя, че не си искала да я убиеш. Ако се появиш, може и да не успея да удържа положението. Дори сега… — той се размърда неспокойно на мястото си и извърна поглед. — Пази си гърба, Клеър.

— Няма защо да го прави — намеси се Ева и я прегърна през раменете. — Кажи на сестра ти, че опита ли се да стори нещо на Клеър, ще си има работа с нас. Лицето на Ричард стана подчертано безизразно.