Ришел Мийд: Бляскавият двор

Влязох в Кейп Триумф сама. Не знаех точно кое време е, но фактът, че видях толкова много отворени магазини, не вещаеше нищо добро. Процесът щеше да започне скоро. Какво ли щеше да си помисли Сед­рик, когато не ме видеше сред зрителите? Че съм го изоставила. Не. Познаваше ме твърде доб­ре. Щеше да се сети, че работя по въпроса за спасяването му. Просто се надя­вах да успея.

Отидох в дома на Никълъс Адълтън и го заварих точно когато излизаше. Измери ме с поглед от глава до пети:

– Закъснявам, а бях планирал да отида до съда – изглежда обаче, че вие се нуждаете от мен повече.

– Да не би Гидиън Стюарт да е говорил с вас?

– За неубедителния си план ли? Да. И наистина не мисля, че може да бъде изпълнен навреме... осо­бе­но частта, в коя­то жената, коя­то си няма нищо, изведнъж се сдобива с петстотин златни долара.

Отметнах назад палтото си и му показах кесията с парите.

Той пок­ла­ти глава и се засмя:

– С вас дори за миг не е скучно.

– Ще ни помогнете ли? Знам, че е твърде много да ви моля за това след всичко, кое­то ви...

– Госпожице Бейли – прекъсна ме той. –Да вървим да намерим представителите на Уестхейвън.

Те бяха отседнали в един хан в града, един от по-хубавите. Общото помещение беше тихо и спретнато и двамата с Никълъс седнахме на една маса, докато съдържателят доведе представителите на Уестхейвън. Прозях се веднъж, пос­ле отново.

– Изглеждате, сякаш всеки момент ще заспите – каза Никълъс.

– Имам нужда само да си отдъхна набързо – казах. – Пос­ле ще направя втори опит да действам. Или може би на този етап съм вече на третия или четвъртия.

Забелязах, че му беше трудно да изрече следващите си думи:

– Аделейд... не сте направили нищо, ъъ, незаконно, за да се сдобиете с онези пари, нали?

– Не. – Премислих думите си. – Е, не точно. Може би донякъде. Не знам. Никой не пострада, ако това ви успокоява.

– Донякъде.

До масата ни се приближиха мъж и жена. Имаха вид на почтени хора от средната класа и облеклото им не се различаваше от това на кой­то и да е друг. След като видях жителите на Грашонд, не бях сигурна какво да очаквам от хора, кои­то подкрепяха една проявяваща религиозна толерантност колония.

– Аз съм Едуин Харисън, а това е съпругата ми, Мери. – Мъжът ни огледа от глава до пети, несъм­не­но озадачен от изключителния контраст между моето облекло и това на Никълъс. – Можем ли да ви помогнем с нещо?

– Бихме искали да купим дял в Уестхейвън – каза Никълъс.

Едуин мигновено се преобрази:

– Абсолютно! Колко прекрасно. Толкова много искаме да убедим повече хора да се включат в начинанието ни. Скъпа, би ли отишла да донесеш един от договорите? – Обърна се отново към нас, докато тя се качваше на горния етаж. – Трябва да ми разкажете повече за себе си, гос­по­дин и госпожо...

С Никълъс се спогледахме развеселено:

– Не е за нас – казах, макар че ако се получеше, резултатът щеше да се отрази и на мен. – За някой друг е.

Въодушевлението на Едуин понамаля:

– Това е изключително необичайно.

– Въпросният човек е възпрепятстван – обясни Никълъс. – Аз ще служа като посредник.

– Изключително необичайно – повтори Едуин. Мери се върна с няколко листа хартия.

– Аз съм негов адвокат – каза им Никълъс. – А тази млада дама е негова...

– Съпруга – довърших.

Никълъс се поколеба, докато възприемаше чутото, а пос­ле бързо се съвзе:

– А ако гос­по­дин Харисън се съмнява в това, вие, разбира се, бихте могли да му покажете доказателството.

– То е при един магистрат в Хадисън – казах. Това означаваше да разкрия голяма тайна, но от юридическа гледна точка щях да разполагам с голяма власт да действам от името на Сед­рик, осо­бе­но с Никълъс като правна подкрепа. Предвид неприят­нос­тите, кои­то вече си бяхме навлекли, разкриването на брака ни всъщност не можеше да влоши нещата.

– Нито миг скука – промърмори Никълъс с полуусмивка. Обърна се отново към семейство Харисън: – Следователно виждате, че няма проб­лем ние да придвижим нещата от негово име.

Едуин се поколеба още миг, а пос­ле отстъпи:

– Много доб­ре тогава. Изгаряме от нетърпение да започнем работата си с онези, кои­то пламенно подкрепят мечтата ни.

Двамата с Никълъс започнаха да преглеждат книжата. От Сед­рик знаех доста за термините, но беше опияняващо да го чуя подробно. Повечето от другите колонии бяха основани по заповеди на краля, кой­то след това назначаваше губернатори и други из­тък­нати водачи. Основаването на Уестхейвън също бе постановено от короната, след като икорите бяха отстъпили земята си след друго съмнително в морално отношение примирие. За разлика от другите колонии короната управляваше тази като бизнес в отговор на онези, кои­то настояваха за свободно практикуване на вярата си. Свещениците на Урос може и да искаха да преследват и залавят еретици, но кралят намираше за по-лесно прос­то да ги товари на кораби и да ги отпраща.