Питър Брет - Защитения

Той вдигна ръце отстъпчиво.

— Извинявай — каза той.

Лийша подсмръкна и стисна ръцете му в своите.

— Няма нужда да се извиняваш — каза тя. — Това е състояние, което може да се диагностицира и лекува като всяко друго.

— Аз не съм болен — каза Изрисувания.

Тя го погледна тъжно.

— Аз знам това — каза тя, — но изглежда, че ти не го знаеш.

В Красианската пустиня имаше оживление на хоризонта. Появиха се редици мъже, десетки хиляди, увити в широко черно сукно, загърнато около лицата им, за да ги предпазва от жулещия пясък. Авангардът беше съставен от две групи конници: в по-малката яздеха леки, бързи коне, а в по-голямата — мощни, гърбати зверове, подходящи за пустинни преходи. Следваха ги колони от пехотинци, а тях — безкрайна наглед върволица от каруци и провизии. Всеки воин носеше копие, издълбано със сложни защитни мотиви. Начело яздеше мъж, целият в бели одежди върху лъскав жребец в същия цвят. Той вдигна ръка, ордата зад него спря и застина в мълчание, вперила взор в руините на Анокх Слънце.

За разлика от дървените и стоманени копия на своите воини, този мъж носеше древно оръжие от светъл, непознат метал. Той беше Ахман асу Хошкамин ам’Джардир, но неговият народ от години не го бе наричал така.

Наричаха го Шар’Дама Ка, Избавителят.