Питър Брет - Защитения

— Кат’че ли дърветата са се изпра’или срещу дърварите — каза Йон Грей стъписан и много от дърварите кимнаха ужасени.

— До с’а не съм виждал дърво дет’ да не мога да го сваля — изръмжа Гаред, който държеше брадвата си в готовност. Хвалбата му се просмука в редицата и другите дървари се изпълниха с повече гордост.

Ядроните скоро откриха това, което търсеха и скочиха срещу дърварите с нокти напред. Защитите на кръга ги спряха на място и дърварите се отдръпнаха за да замахнат.

— Задръжте! — извика Изрисувания. — Спомнете си плана!

Мъжете се удържаха и оставиха демоните да бият напразно по защитите. Ядроните се стекоха около кръга и затърсиха слабо място, а дърварите скоро се изгубиха от поглед сред океана от кожа като дървесна кора.

Един огнен демон не по-голям от котка беше първият, който забеляза кравите. Изпищя, хвърли се на гърба на едното животно и заби дълбоко ноктите си. Кравата се събуди и измуча от болка, когато малкият ядрон отпра парче от кожата й със зъби.

Този звук накара останалите ядрони да забравят за дърварите. Нападнаха кравите в експлозия от кървища, разкъсвайки животните на парчета. Кръвта пръскаше високо в небето и се сливаше с дъжда, преди да се разплиска по калта. Дори един вятърен демон се спусна надолу да грабне парче месо, преди отново да се издигне във въздуха.

Само за миг животните бяха разкъсани, въпреки че никой от ядроните не изглеждаше заситен. Преминаха към следващия кръг и задраскаха по защитите. Въздухът засвятка с магически искри.

— Задръжте! — извика отново Изрисувания, когато хората около него се напрегнаха. Той изтегли назад копието си, докато наблюдаваше демоните съсредоточено. Чакаше.

Но тогава го видя. Един демон се спъна, загубил равновесие.

— Сега! — изрева той, хвърли се от кръга и прониза главата на един демон.

Хралупарите нададоха първичен вик и нападнаха упоените ядрони с бяс, сечаха и пробождаха. Демоните пищяха, но благодарение на отварата на Лийша реакциите им бяха мудни. Следвайки указанията, хората работеха в малки групи и мушкаха демоните в гръб, когато те се обръщаха да атакуват някой друг. Защитени оръжия лумваха, но този път из въздуха хвърчеше демонска сукървица.

Меръм отряза ръката на дървесен демон със сатъра си, а мъжът й Дъг наръга касапския си нож дълбоко в мишницата му. Въздушният демон, който беше ял от упоеното месо, се строполи на площада. Тогава Бен вкара копието си в него, завъртя го здраво, защитеното острие запламтя и прониза кожата на ядрона.

Демонските нокти не можеха да проникнат през символите на дървените щитове и когато хората, които ги носеха, видяха това, събраха увереност и заудряха още по-силно по зашеметените демони.

Но не всички демони бяха упоени. Тези в задните редици усилиха натиска си да излязат напред. Изрисувания изчака, докато преимуществото от изненадата им не избледня, и извика:

— Артилерия!

Децата в кошарата нададоха страхотен вик, заредиха прашките си с плоски шишенца и ги запратиха по демонската орда пред кръга на дърварите. Тънкото стъкло се чупеше лесно в грубата броня на дървесните демони и ги покриваше с течност, която полепваше по тях въпреки дъжда. Демоните ревяха, но не можеха да проникнат през защитните стълбове на малката кошара.

Докато ядроните бесуваха, носачите на фенери тичаха напред-назад и докосваха с пламъците си върховете на стрели, увити в парцали и напоени с катран, както и фитилите на фойерверките от Бруна. Не стреляха едновременно, както бяха инструктирани, но това не беше от голямо значение. Още с първата стрела течният демоногън избухна върху гърба на дървесен демон, съществото изпищя, сблъска се с друго и също го изгори. Празничните бомбички, хвърлибумчетата и огнесвирките се присъединиха към залпа стрели и изплашиха някои от демоните със светлината и звука си, а други подпалиха. Нощта се озари, докато демоните горяха.

Една огнесвирка удари плитката бразда пред кръга на дърварите, която минаваше през цялата ширина на площада. Искрата запали течния демоногън в нея и жестоката отвара лумна с пълна сила, като подпали още няколко дървесни демона, а останалите отдели от събратята им.

Но между кръговете и надалеч от огнетиите, битката кипеше безмилостно. Упоените демони падаха бързо, но събратята им не се подплашиха от въоръжените селяни. Екипите се разпадаха и някои от хората, завладени от страх, заотстъпваха назад, давайки на ядроните възможност да се нахвърлят.