Питър Брет - Защитения

Но погледът в очите й му подсказа, че това нямаше значение. Тя щеше да се бие, независимо какво щеше да й каже той. Красианците може и да не позволяваха на жените да влизат в бой, но това беше техният недостатък. Той нямаше да откаже на никой, който иска да се изправи срещу демоните в нощта. Взе копие от каручката си и й го подаде.

— Ще ти намерим място — обеща той.

Тъй като очакваше отпор, Стефни беше стъписана, но взе оръжието, кимна веднъж и се оттегли. Другите жени се изредиха при него и той подаде копие на всяка.

Мъжете дойдоха веднага, като видяха, че Изрисувания раздава оръжия. Дърварите си взеха обратно собствените си брадви и загледаха с подозрение прясно изрисуваните защити. Досега не бе имало случай секира да мине през демонска броня.

— Това няма да ми трябва — каза Гаред и върна копието на Изрисувания. — Не съм от тея дет’ размахват няк’ва пръчка наоколо, но знам да въртя брадвата.

Един от дърварите доведе момиче със себе си, може би на тринадесет лета.

— Казвам се Флин, сър — каза той. — Дъщеря ми Уонда понякога идва на лов с мен. Не мога да я пусна ей тъй посред нощ навън, ама ако я оставите с лък зад защитите, ще видите, че прицелът й е точен.

Изрисувания погледна момичето. Висока и грозновата, тя приличаше на баща си по големина и сила. Той отиде до Здрачен танцьор и свали собствения си тисов лък, заедно с тежките стрели към него.

— Това няма да ми потрябва довечера — каза й той и посочи към висок прозорец на покрива на Свещения дом. — Виж дали ще можеш да изкъртиш достатъчно дъски, за да стреляш оттам — посъветва я той.

Уонда взе лъка и побягна. Баща й се поклони и отстъпи назад.

Пастир Джона докуцука при него на свой ред.

— Ти би трябвало да си вътре и не на този крак — каза Изрисувания, който никога не се бе чувствал спокоен в компанията на свещеници. — Ако не можеш да носиш товар или да копаеш окоп, само се пречкаш тук.

Пастир Джона кимна.

— Просто исках да погледна подготовката по отбраната — каза той.

— Би трябвало да издържи — каза Изрисувания с повече увереност, отколкото чувстваше.

— Ще издържи — каза Джона. — Създателят няма да остави тези в дома си без убежище. Затова ни изпрати теб.

— Аз не съм Избавителят, пастире — каза Изрисувания и се намръщи. — Никой не ме е пращал и нищо за тази нощ не е сигурно.

Джона се усмихна отстъпчиво, както един възрастен би се отнесъл към невежеството на дете.

— Значи е съвпадение, че се появи, когато ни трябваше помощ? — попита той. — Не съм аз този, който ще каже дали ти си Избавителят или не, но ти си тук, както всеки един от нас, защото Създателят те е сложил тук, а зад действията му винаги има причина.

— Имал е причина да зарази половината в село? — попита Изрисувания.

— Не се правя, че виждам пътищата му — спокойно каза Джона, — но въпреки това знам, че са там. Един ден ще погледнем назад и ще се чудим, как сме могли да не ги видим.

Дарси клечеше изтощена до Вика и се опитваше да охлади трескавото й чело с влажна кърпа, когато Лийша влезе в Свещения дом.

Тя отиде право при тях и взе компреса от Дарси.

— Иди да поспиш — каза тя като видя умората в очите на жената. — Слънцето ще залезе скоро и тогава всички ще се нуждаем от силите си. Иди. Почини си, докато все още можеш.

Дарси поклати глава.

— Ще си почина, когато ме изядат ядроните — каза тя. — Дотогава ще работя.

Лийша се замисли за миг над думите й и кимна. Бръкна в престилката си и извади нещо черно и смолисто, увито в хартия, намазана с восък.

— Дъвчи това — каза тя. — Утре ще се почувстваш като изядена, но тази нощ ще те държи будна.

Дарси кимна, пое дъвката и я пъхна в устата си, а Лийша се наведе да прегледа Вика. Взе мях закачен на рамото й и издърпа тапата.

— Помогни й да се поизправи — каза тя и Дарси изпълни заръката, като повдигна Вика така, че Лийша да й даде отварата. Тя изкашля малко от нея навън, но Дарси започна да масажира гърлото й и й помогна да преглътне, докато Лийша не остана доволна.

Лийша се изправи и огледа сякаш безкрайната маса от проснати тела. Беше направила сортировка и се беше погрижила за най-тежко пострадалите, преди да се отправи към колибата на Бруна, но имаше още много болежки, които се нуждаеха от лечение, кости за наместване и рани за зашиване, да не говорим за тикането на отвари в дузини гърла в безсъзнание.

Ако разполагаше с време, тя беше убедена, че би се справила с чревната инфекция. Може би неколцина бяха в по-напреднал стадий на болестта и щяха дълго да се възстановяват или дори да умрат, но повечето деца щяха да се оправят.