Питър Брет - Защитения

Едната страна на Свещения дом гледаше към гори, в които властваха дървесните демони, а други две гледаха към разрушените улици и останките от града. Прекалено много места, където демоните можеха да се покрият или да останат невидими. Но отвъд калдъръма на главния вход беше градския площад. Ако успееха да насочат демоните нататък, може би имаха шанс. Нямаше как да почистят мазната пепел от грапавия камък на стените на Свещения дом и да му подновят защитите в дъжда, затова заковаха дъски по прозорците и огромните врати, и надраскаха бързи защити с тебешир по дървото. Влизането се ограничаваше до един малък страничен вход със защитени камъни около вратата. На демоните щеше да им е по-лесно да минат през стената.

Самото присъствие на хора навън посред нощ щеше да подейства като магнит за демоните, но въпреки това Изрисувания се беше постарал да отклони ядроните от страничните крила на сградата, така че те да се насочат по пътя на най-малкото съпротивление и да атакуват откъм далечния край на площада. По негови наставления селяните бяха сложили препятствия около другите страни на Свещения дом, бяха разпръснали набързо скалъпени защитни стълбове и знаци, върху които той беше изписал защити за объркване. Всеки демон, който минеше покрай тях, за да атакува стените на сградата, щеше да забрави намеренията си и неминуемо щеше да бъде привлечен от суматохата на площада.

От едната страна на площада имаше дневна кошара за добитъка на духовния пастир. Беше малка, но новите й защитни стълбове бяха силни. Няколко животни кръжаха около мъжете, които вътре издигаха груб подслон.

Другата страна на площада беше осеяна с окопи, които бързо се пълнеха с кална дъждовна вода, и чиято цел беше да подтикнат огнените демони да поемат по по-лесен път. Мазната течност на Лийша плуваше в дебел слой над водата.

Селяните се бяха справили добре с изпълнението на третия закон на Каджи, подготовката. Неспирният дъжд беше направил площада хлъзгав, тънък пласт кал се образуваше върху здраво отъпканата пръст. Вестоноските кръгове на Изрисувания бяха поставени по бойното поле, както бе заръчал, като точки на засада и отстъпление; беше изкопана и дълбока яма, покрита с кален брезент. Хората разстилаха дебел пласт лепкава мазнина с метли по калдъръма.

И четвъртият закон, да атакуват враговете по неочакван начин, щеше да се изпълни от само себе си.

Ядроните въобще нямаше да очакват атака.

— Направих каквото ми заръчахте — каза мъж, който се приближи, докато той размишляваше над терена.

— А? — каза Изрисувания.

— Аз съм Бен, сър — отвърна човекът. — Съпругът на Мейри. — Изрисувания продължи да го гледа втренчено. — Духачът на стъкло — поясни той и в очите на Изрисувания най-накрая просветна блясъкът на разпознаването.

— Да видим тогава — каза той.

Бен извади малко стъклено плоско шише.

— Тънко е, както поискахте — каза той. — Чупливо.

Изрисувания кимна.

— Колко такива успяхте да направите с чираците? — попита той.

— Три дузини — отвърна Бен. — Мога ли да попитам за какво са?

Изрисувания поклати глава.

— Ще разбереш достатъчно скоро — каза той. — Донеси ги и ми намери някакви дрипи.

Следващият, който отиде при него, беше Роджър.

— Видях копието на Лийша — каза той. — Дойдох за своето.

Изрисувания поклати глава.

— Ти няма да се биеш — каза той. — Оставаш вътре с болните.

Роджър зяпна към него.

— Но ти си казал на Лийша…

— Да ти дам копие би означавало да ти отнема силата — прекъсна го Изрисувания. — Музиката ти ще се изгуби във врявата навън, но вътре ще бъде по-силна от сто копия. Ако ядроните пробият, ще разчитам на теб да ги удържиш, докато не дойда.

Роджър се намръщи, но кимна и се отправи към Свещения дом.

Други вече чакаха за вниманието му. Изрисувания изслуша сведенията за напредъка им и възложи нови задачи, които те на мига се хвърлиха да изпълняват. Селяните действаха с интуитивна бързина, като зайци, готови да побегнат във всеки момент.

Веднага щом ги отпрати, Стефни дойде с гневна походка, следвана от група ядосани жени.

— Какво трябва да значи това, че ни пращаш в колибата на Бруна? — настоя да узнае тя.

— Защитите там са силни — отвърна Изрисувания. — Няма място за вас в Свещения дом, нито в къщата на семейството на Лийша.

— Това не ни интересува — каза Стефни. — Ще се бием.

Изрисувания я погледна. Стефни беше миниатюрна жена, едва метър и петдесет, и слаба като тръстика. Беше доста навлязла в петдесетте и кожата й беше тънка и груба, сякаш мъртва и износена. Дори най-дребният дървесен демон би се извисявал над нея.