Питър Брет - Защитения

— Да донеса ли свещ? — попита той.

— Категорично не! — изрева Лийша.

Изрисувания сви рамене.

— Аз виждам достатъчно добре.

— Извинявай, не исках да ти се сопвам — каза тя.

Пресегна се към един от многото джобове на престилката си и извади две малки шишенца. Изля съдържанието на едното в другото и го разклати, при което се получи мека светлина. Вдигна шишенцето и поведе Изрисувания надолу по плесенясалите стъпала към прашно мазе. Стените бяха от отъпкана пръст, а по носещите греди имаше изрисувани защити. Малкото пространство беше препълнено от щайги със запаси, полици с бутилки и буркани, и огромни бъчви.

Лийша отиде до една от лавиците и взе кутия с огнени клечки.

— Огънят наранява дървесните демони — замисли се тя. — А какво би направил силният разтворител?

— Не знам — каза Изрисувания.

Лийша му подаде кутията, приведе се на колене и затършува сред стъклениците на един долен рафт.

— Скоро ще разберем — каза тя и му подаде голяма стъклена бутилка, пълна с прозрачна течност. Тапата й също беше стъклена, здраво закрепена с усукана мрежа от тънка тел.

— Маста и олиото ще ги направят неустойчиви — промърмори Лийша, без да спира да тършува. — И ще горят с горещ и силен пламък, дори в дъжда…

Тя му подаде две запечатани с восък глинени стомни.

Последваха още предмети. Гърмящи пръчки, които обикновено се използваха за взривяването на упорити дънери, и кутията с празничните фишеци на Бруна: фойерверки, огнесвирки и хвърлибумчета.

Накрая тя го отведе в дъното на мазето до грамадна водна бъчва.

— Отвори я — каза тя на Изрисувания. — Внимателно.

Той изпълни заръката и откри четири керамични стомни, които леко се поклащаха във водата. Обърна се към Лийша и я погледна с любопитство.

— Това — каза тя — е течен демоногън.

Пъргавите, защитени копита на Здрачен танцьор ги отведоха до къщата на бащата на Лийша за минути. Отново носталгията връхлетя Лийша и отново тя изтика емоциите настрана. Колко часа оставаха до залез? Не достатъчно. Това беше сигурно.

Децата и възрастните бяха започнали да пристигат, събираха се на двора. Бриана и Мейри вече им бяха дали задача да събират инструменти. Очите на Мейри бяха празни, докато гледаше децата. Трудно я убедиха да остави двете си деца в Свещения дом, но накрая разумът надделя. Баща им беше решил да се бие и ако нещата се обърнеха на зле, децата щяха да се нуждаят от майките си.

Още при самото им идване, Илона излезе гневно от къщата.

— Твоя идея ли беше това? — настоя тя. — Да превърнеш къщата ми в обор?

Лийша си проправи път покрай нея и заедно с Изрисувания влязоха вътре. Илона нямаше избор, освен да ги последва.

— Да, майко — каза тя. — Беше моя идея. Може да нямаме място за всички, но децата и възрастните, които до този момент са избегнали дизентерията, ще бъдат тук в безопасност, каквото и да се случи.

— Няма да го допусна! — изрева Илона.

Лийша се извърна към нея.

— Нямаш избор! — извика тя. — Беше права, когато каза, че имаме единствените здрави защити в града, така че ако искаш остани да се мъчиш тук в тази претъпкана къща, ако искаш се изправи и се бий редом с другите. Но Създателят ми е свидетел, младите и старите тази нощ остават зад защитите на татко.

Илона я изгледа свирепо.

— Нямаше да ми говориш така, ако баща ти беше здрав.

— Ако той беше здрав, сам щеше да ги покани — каза Лийша, без да отстъпва и на сантиметър.

Обърна се към Изрисувания.

— Работилницата за хартия е зад тези врати — каза му тя и ги посочи. — Там ще разполагаш с пространство за работа и със защитните инструменти на баща ми. Децата събират всички оръжия в града и ще ти ги донесат.

Изрисувания кимна и изчезна в работилницата без да продума.

— Откъде успя да го намериш тоя? — попита Илона.

— Спаси ни от демони по пътя — отвърна Лийша и тръгна към стаята на баща си.

— Не знам дали ще си му от полза — предупреди я Илона и сложи ръка на вратата. — Акушерката Дарси каза, че сега е в ръцете на Създателя.

— Глупости — каза Лийша, влезе в стаята и веднага изтича до баща си. Той беше блед и влажен от пот, но това не я отблъсна. Сложи ръка на челото му, после прокара чувствителните си пръсти по врата, китките и гърдите му. Докато работеше, питаше майка си за симптомите, кога са се проявили и какво са опитвали досега с акушерката Дарси.

Илона кършеше ръце, но отговаряше колкото се може по-изчерпателно.

— Много от останалите са по-зле — каза Лийша. — Татко е по-силен, отколкото го мислиш.