Питър Брет - Защитения

— Когато ядроните дойдат до Свещения дом тази нощ, аз ще се изправя пред тях и ще се бия! — заяви той.

Чу се всеобщо ахване и в очите на мнозина проблесна искрата на разпознаването. Историите за татуирания мъж, който убива демони, бяха стигнали и до тук.

— Някой от вас ще ме последва ли? — попита той.

Мъжете се спогледаха със съмнение. Жените ги хванаха за ръцете и ги замолиха с очи да не казват нищо безразсъдно.

— Какво можем да направим, освен да бъдем разкъсани на парчета? — извика Анди. — Няма такова нещо, дето да убие демон!

— Грешиш — каза Изрисувания, с тежки крачки отиде до Здрачен танцьор и вдигна нещо, загърнато в платно. — Дори каменен демон може да бъде убит — каза той, отви дълъг, крив предмет и го хвърли в калта пред селяните.

Беше дълъг метър от широката си счупена основа, до острия си връх, гладък и оцветен в грозно жълто-кафяво, като прогнил зъб. Докато селяните стояха зяпнали, блед слънчев лъч проби през облачното небе и го освети. Дори в калта, предметът започна да пуши и свежите капчици ситен дъжд, които падаха върху него, запращяха.

След секунда рогът на каменния демон лумна в пламъци.

— Всеки демон може да бъде убит! — извика Изрисувания, извади защитено копие от Здрачен танцьор и го заби в горящия рог. Блесна светлина и рогът избухна в огнени пръски като празничен фойерверк.

— Мили Създателю — каза Джона и нарисува защита във въздуха. Много от селяните последваха примера му.

Изрисувания скръсти ръце.

— Мога да правя оръжия, които хапят ядроните — каза той, — но те са безполезни, ако няма ръце, които да ги владеят, затова ви питам отново, кой ще се бие до мен?

Последва дълго мълчание. Тогава прозвуча едно „Аз“. Изрисувания се обърна и с изненада видя как Роджър дойде и застана до него.

— И аз — каза Йон Грей и пристъпи напред. Подпираше се тежко на бастуна си, но в очите му имаше решителност. — Повече от седемдесет години гледам как идват и ни взимат, един по един. Ако тази нощ ще ми е последната, тогава искам да се изплюя в едно ядронско око преди края.

Останалите хралупари стояха слисани, но тогава Гаред направи крачка напред.

— Гаред, глупако, какво правиш? — поиска да узнае Илона и сграбчи ръката му, но гигантският дървар отхвърли нейната. Посегна колебливо и изтръгна защитеното копие от калта. Сведе поглед и се загледа съсредоточено в защитите по дължината му.

— Тате беше разкъсан от ядрони миналата нощ — каза той с нисък, яден тон. Сграбчи оръжието и, оголил зъби, погледна нагоре към Изрисувания. — Ще им го върна тъпкано.

Думите му пробудиха и други. Един по един и на групички, някои със страх, други с гняв, а още повече с отчаяние, хората от Хралупата на дърваря се изправиха, за да посрещнат идващата нощ.

— Глупаци — изсъска Илона и гневно се изнесе.

— Нямаше нужда да правиш това — каза Лийша с ръце, обгърнали кръста на Изрисувания, докато Здрачен танцьор препускаше нагоре по пътя към колибата на Бруна.

— За какво ти е безумна мания, ако не помага на хората? — отвърна той.

— Бях ядосана тази сутрин — каза Лийша. — Не исках да кажа това.

— Напротив, искаше — увери я Изрисувания. — И не си сгрешила. Бях толкова обзет от това, срещу което се бия, че забравих всъщност за какво се бия. През целия си живот съм мечтал само и единствено да убивам демони, но каква полза има, ако убивам демони сред дивата природа, а забравям за онези, които всяка нощ преследват хора?

Спряха при колибата, Изрисувания скочи и й подаде ръка. Лийша се усмихна и му позволи да й помогне да слезе.

— Къщата все още е невредима — каза тя. — Всичко нужно би трябвало да е вътре.

Влязоха в колибата, като Лийша възнамеряваше веднага да се отправи към запасите на Бруна, но връзката й с мястото изведнъж я съкруши. Осъзна, че никога повече няма да види Бруна, няма да чуе ругатните й, няма да я смъмри, че плюе на пода, няма да черпи от мъдростта й, нито да се смее на грубите й шеги. Този период от живота й беше приключил.

Но нямаше време за сълзи, така че Лийша подтисна чувствата си, отиде до аптечката и започна да събира буркани и шишенца и да ги тика в престилката си, а други подаваше на Изрисувания, който бързо ги опаковаше и ги товареше на Здрачен танцьор.

— Не разбирам, защо ти бях нужен за това — каза той. — Би трябвало да чертая защити по оръжия. Остават ни само няколко часа.

Тя му подаде последните билки и когато той им намери място при останалите, го отведе до средата на стаята, издърпа килима и разкри капак на пода. Изрисувания го отвори вместо нея и пред тях се откриха дървени стълби, водещи надолу в мрака.