Питър Брет - Защитения

Ако оцелееха през нощта.

Тя привика доброволците да се съберат, раздаде им лекарства и им обясни какво да очакват и да правят, когато ранените отвън започнеха да прииждат.

Роджър гледаше как Лийша и останалите работят, и се почувства като страхливец, докато настройваше цигулката си. Дълбоко в себе си знаеше, че Изрисувания беше прав: трябва да използва силните си страни, както Арик винаги беше казвал. Но и така криенето зад каменни стени, докато другите се готвеха за битка, не започна да му изглежда по-смело. Неотдавна самата мисъл да остави цигулката си, за да хване оръжие, го бе отвращавала, но вече се беше уморил да се крие, докато другите умираха за него.

Ако доживееше, за да разкаже, той си представяше, че „Битката при Хралупата на дърваря“ ще се превърне в история, която ще надживее и децата на децата му. Но каква щеше да е неговата роля? Да свириш на цигулка на завет от битката не беше подвиг, който заслужава и един писмен ред, пък камо ли строфа.

На предния фронт на площада стояха дърварите. Рязането на дървета и мъкненето на дървесина беше направило повечето от тях яки в ръцете и широкоплещи, но някои, като Йон Грей, отдавна бяха прехвърлили разцвета си, а други като синът на Рен, Линдър, още не бяха дорасли до пълната си сила. Стояха скупчени в един от преносимите кръгове и стискаха мокрите дръжки на брадвите си, докато небето се смрачаваше.

Зад дърварите трите най-дебели крави на Хралупата бяха привързани за кол в средата на площада. След като бяха поели упоената храна на Лийша, те спяха дълбоко на крака.

Зад кравите беше най-големият кръг. Хората в него не можеха да надминат суровия мускул на дърварите, но бяха многочислени. Почти половината от тях бяха жени, някои едва по на петнадесет. Те стояха непреклонни до своите съпрузи, бащи, братя и синове. Меръм, плещестата жена на касапина Дъг, държеше защитен сатър и изглеждаше напълно готова да го използва.

Зад тях имаше покрита яма, а по-нататък беше третият кръг, точно пред грамадните врати на Свещения дом, където Стефни и останалите, които бяха прекалено стари или хилави, за да тичат наоколо из калния площад, стояха в очакване с дълги копия.

Всеки един беше въоръжен със защитено оръжие. Онези, чиито сечива бяха с най-къс обсег, носеха и кръгли щитове, направени от капаците на бъчви, с изписани върху тях възбранителни защити. Изрисувания беше направил само един такъв щит, но останалите го бяха копирали достатъчно добре.

Покрай оградата на дневната кошара, зад защитните постове, беше разположена артилерията — деца, едва навлезли в пубертета, въоръжени с лъкове и прашки. Неколцина възрастни бяха получили по една от безценните гърмящи пръчки, или по едно от чупливите плоски шишета на Бен, натъпкани с напоен парцал. Малките деца държаха фенери, покрити заради дъжда, с които да палят оръжията. Тези, които бяха отказали да се бият, се бяха сгушили при животните в заслона зад тях, където се пазеха на сухо и празничните огнетии на Бруна.

Не бяха малко хората като Анди, които се бяха отметнали от обещанието си да се бият, и приемаха презрението на своите събратя, скрити зад защитите. Когато Изрисувания мина през площада на гърба на Здрачен танцьор, забеляза как и други гледаха с копнеж към кошарата, а страхът беше врязан в лицата им.

Нададоха се писъци, когато ядроните започнаха да се надигат, мнозина направиха крачка назад, а решителността им се поколеба. Ужасът заплашваше да победи хралупари още преди началото на битката. Няколкото съвета на Изрисувания за това къде и как трябва да се напада олекваха пред тежестта на страха, продължил цял живот.

Изрисувания забеляза, че Бен трепери. Един от крачолите му беше подгизнал и се беше залепил за потръпващия му крак, и това не беше заради дъжда. Изрисувания слезе от коня и застана пред духача на стъкло.

— Защо си тук, Бен? — попита той на висок глас, за да могат и другите да чуят.

— Д-д-дъщерите м-ми — каза Бен и кимна към Свещения дом. Изглеждаше така, сякаш копието само ще да изхвръкне от ръката му от вибрациите.

Изрисувания кимна. Повечето хралупари бяха там, за да защитят близките си, които лежаха безпомощни в Свещения дом. Иначе всичките щяха да бъдат в кошарата. Посочи ядроните, които се материализираха на площада.

— Страх ли те е от тях? — попита той дори още по-силно.

— Д-да — успя да каже Бен, докато сълзите се сливаха с дъжда по бузите му. Един поглед показа, че и другите кимат.