Питър Брет - Защитения

— Дървари! — извика Изрисувания, докато пробождаше с копието си огнен демон.

Със защитен гръб, Гаред и останалите дървари изреваха и изскочиха от кръга си, като притиснаха демоните, които атакуваха групата на Изрисувания от задната страна. Дори без магия, кожата на дървесния демон беше дебела и чвореста като стара кора, но дърварите сечаха кора по цял ден и защитите по брадвите им източваха магията, която я правеше по-здрава.

Гаред пръв почувства тласъка, когато защитите по оръжието му поеха магията на демоните и я обърнаха срещу тях. Енергията се изкачи по дръжката на брадвата и предизвика лек гъдел в ръцете на дърваря, като за части от секундата през него премина вълна от екстаз. Той съсече гладко главата на демона и изрева, нападайки следващия.

Притиснати от двете страни, демоните понесоха жесток удар. Вековете на господство ги бяха научили, че хората, дори да тръгнат да се бият, не представляват опасност за тях, и така се оказаха неподготвени за съпротивата. Високо от прозореца на Свещения дом, стъпила на балкона на хористите, Уонда стреляше с лъка със страховита точност — всяка защитена стрела удряше демонска плът като светкавица.

Но миризмата на кръв тегнеше във въздуха и виковете от болка можеха да се чуят от километри наоколо. В далечината ядрони виеха в отговор на звука. Подкрепленията им скоро щяха да дойдат, а хората нямаха никакви.

Не след дълго демоните се съвзеха. Дори лишени от непробиваемата си броня, демоните пак не бяха съперник за всеки. Най-малките демони бяха по-близки до Гаред по сила, отколкото до обикновен мъж.

Меръм нападна огнен демон с големината на едро куче. Сатърът й вече чернееше от демонска сукървица. С едната си ръка държеше щита пред себе си, а с другата беше вдигнала сатъра в готовност.

Ядронът изпищя и я заплю с огън. Тя изнесе напред щита си за да се предпази, но защитата, изрисувана на него, нямаше власт над огъня и дървото експлодира в пламъци. Меръм изкрещя, когато ръката й се подпали, падна на земята и се овъргаля в калта. Демонът скочи върху нея, но съпругът й Дъг беше там, за да го посрещне. Тежкият месар изкорми огнения демон като прасе, но сам извика когато стопената кръв на демона оплиска кожената му престилка и я подпали.

Дървесен демон клекна на четири крака, за да избегне мощната секира на Евин, скочи напред, докато дърварят отново я вдигаше и го повали на земята. Евин изкрещя, когато зъбите се спуснаха към него, но се чу лай и ловджийските му хрътки се блъснаха отстрани в ядрона, помитайки го на земята. Евин бързо се съвзе и съсече проснатия ядрон, макар и не преди той да изкорми едно от огромните му кучета. Евин изкрещя от ярост и отново удари със секирата, но когато се завъртя, намери друг враг с диви очи.

Точно тогава ямата с демоногън догоря и дървесните демони, приклещени в отдалечената част, започнаха отново да приближават.

— Гърмящи пръчки! — извика Изрисувания, докато тъпчеше с копитата на Здрачен танцьор каменен демон.

При командата най-голямото момче в артилерията извади няколко от безценните, избухливи оръжия. Разполагаха с по-малко от дузина, защото Бруна ги произвеждаше в нищожни количества, да не би някой да злоупотреби с тези мощни оръжия.

Фитилите лумнаха и пръчките бяха изстреляни към наближаващите демони. Един селянин изпусна в калта хлъзгавата от дъжда пръчка и бързо се наведе да си я вземе, но не беше достатъчно бързо. Гърмящата пръчка избухна в ръцете му, като взриви него и този, който му носеше фенера, на парчета в огнена експлозия, а взривната вълна повали на земята още няколко човека в кошарата, които завикаха от болка.

Една от гърмящите пръчки избухна между два дървесни демона. И двата бяха хвърлени на земята като сгърчени развалини. Единият, с пламналата си кожа като кора, не се изправи. Другият, изгасен от калта, потреперваше; сложи ръка под себе си и с усилие се изправи. Свирепата му магия вече лекуваше раните му.

Още една гърмяща пръчка полетя към триметров каменен демон, който я хвана и се приведе над нея, за да я проучи отблизо, когато тя експлодира.

Но когато димът се разнесе, демонът си стоеше спокойно, а после продължи към селяните на площада. Уонда заби три стрели в него, но той само нададе вой и закрачи двойно по-гневен напред.

Гаред го срещна преди да стигне до останалите и отвърна на писъка му със собствен рев. Якият дървар с навеждане избегна първия му удар и заби брадвата си в гръдната му кост, тържествувайки от прилива на магия, който тръгна нагоре по ръцете му. Демонът се свлече на земята и Гаред стъпи върху него, за да извади оръжието си от дебелата му броня.