Питър Брет - Защитения

Тя искаше да се хвърли в обятията му, но той се обърна и се затича към разбитата врата. Роджър сам удържаше входа с музиката си, която отблъскваше демоните със сигурността на защитена мрежа. Изрисувания изтласка настрана трупа на ядрона, измъкна копието и го хвърли обратно на Лийша. После изчезна в нощта.

Лийша погледна към касапницата на площада и сърцето й се сви. Десетки от децата й лежаха мъртви или умираха в калта, а битката все още бушуваше.

— Дарси! — извика тя и когато жената дотича при нея, двете излязоха заедно в нощта и тръгнаха да прибират ранените.

Уонда лежеше на земята и едва дишаше, когато Лийша стигна до нея. Дрехите й бяха разпокъсани и кървави там, където демонът я беше надрал. Дървесен демон ги нападна, когато с Дарси се наведоха да я вдигнат, но Лийша извади шишенце от престилката си и го хвърли, разбивайки тънкото стъкло в лицето му. Демонът изпищя с разядени от разтворителя очи, а билкарките отнесоха ранената.

Оставиха момичето вътре и Лийша изкряска няколко инструкции на една от помощничките си, преди отново да изтича навън. Роджър стоеше на входа, а скрибуцането на цигулката му образуваше стена от звук, която разчисти пътя и предпази Лийша и останалите, които също започнаха да изтеглят ранените вътре.

Битката се усилваше и утихваше през нощта и даваше възможност на хората, които бяха прекалено изморени да продължават, да се довлекат до защитените кръгове или в Свещения дом, за да си поемат дъх или да глътнат малко вода. Цял час нямаше и един демон на хоризонта, а в следващия ги нападна цяла глутница, която изглежда бе изминала километри, за да дойде. Дъждът спря в един момент, но никой не можеше да си спомни точно кога, тъй като всички бяха прекалено заети да атакуват врага и да помагат на ранените. Дърварите образуваха стена пред гигантските порти, а Роджър скиташе из площада и отпъждаше демоните с цигулката си, докато приберат пострадалите.

Когато първите лъчи на утрото надникнаха зад хоризонта, калта на площада беше разбита на противна яхния от човешка кръв и демонска сукървица, тела и крайници се търкаляха навсякъде. Мнозина подскочиха от ужас, когато слънцето достигна демонските трупове и подпали плътта им. Сякаш с експлозии от течен демоногън по целия площад, слънцето довърши битката, изпепелявайки малкото демони, които още потрепваха.

Изрисувания погледна лицата на оцелелите, поне половината от воините му, и беше удивен от силата и решеността, които видя. Изглеждаше невъзможно това да са същите хора, които бяха толкова отчаяни и уплашени само преди ден. Макар да бяха дали много жертви в нощта, хралупари бяха по-силни от всякога.

— Слава на Създателя — каза пастир Джона и се заклатушка по площада на патерицата си, рисувайки защити във въздуха, докато демоните горяха на сутрешната светлина. Стигна до Изрисувания и застана пред него.

— Това е благодарение на теб — каза той.

Изрисувания поклати глава.

— Не. Ти направи това — каза той. — Всички вие.

Джона кимна.

— Така е — съгласи се той. — Но само защото ти дойде и ни показа пътя. Можеш ли още да се съмняваш в това?

Изрисувания се намръщи.

— Да си присвоя заслугите за битката ще означава да омаловажа саможертвата на всички, които умряха през нощта — каза той. — Запази си пророчествата, пастире. Тези хора не се нуждаят от тях.

Джона се поклони дълбоко.

— Както желаеш — каза той, но Изрисувания усещаше, че въпросът не е приключил.

Лийша помаха на Роджър и Изрисувания, които се зададоха по пътеката, яздейки. Прибра обратно четката си в купата на верандата, докато те слизаха от конете.

— Бързо учиш — каза Изрисувания като прегледа защитите, които тя току-що беше нарисувала на перилата. — Тези могат да задържат на разстояние цяла орда ядрони.

— Бързо? — попита Роджър. — Нощите да ме вземат, доста слабо казано. Само преди месец не можеше да различи въздушна защита от огнена.

— Прав е — каза Изрисувания. — Виждал съм пътуващи защитници с петгодишен опит, чиито линии не са и на половина толкова чисти.

Лийша се усмихна.

— Винаги съм учила бързо — каза я. — Но ти и баща ми сте добри учители. Само за едно съжалявам: че не си направих труда да се науча по-рано.

Изрисувания сви рамене.

— Ще ми се всички да можехме да се върнем във времето и да вземем решенията си съобразно това, което ни предстои.

— Мисля, че щях да изживея целия си живот по съвсем различен начин — съгласи се Роджър.