Питър Брет - Защитения

— Създателю! — извика Роджър и се задави. Той изтича нагоре по стълбите и те го чуха как се опитва да си поеме въздух.

— Е, може би, Роджър още не може да го понесе — съгласи се Лийша, ухилена. Погледна Изрисувания. — Знаеше ли, че дървесните демони имат два? Стомаха, имам предвид. Единият се намира над другия, като пясъчен часовник.

Тя взе инструмент и започна да бели слоеве от плътта на демона, за да покаже.

— Сърцата им са встрани от центъра, долу вдясно — допълни тя, — но има пролука между третото и четвъртото им ребро. Нещо, което всеки човек, който иска да нанесе смъртоносен удар, трябва да знае.

Изрисувания наблюдаваше с изумление. Когато отново погледна към Лийша, сякаш я виждаше за пръв път.

— Откъде ги намери тези…?

— Кратък разговор с дърварите, които ти изпрати да патрулират из този край на Хралупата — каза Лийша. — Радваха се да ми услужат с екземпляри. И това не е всичко. Тези демони нямат полови органи. Всичките са безполови.

Изрисувания я погледна изненадано.

— Как е възможно това? — попита той.

— Случва се често при насекомите — отвърна Лийша. — Имат работнически касти, които се трудят и защитават кошера, и полови касти, които го управляват.

— Кошера? — попита Изрисувания. — Имаш предвид Ядрото?

Лийша сви рамене.

Изрисувания се намръщи.

— В гробниците на Анокх Слънце имаше рисунки, рисунки на Първата демонска война. Някои от тях изобразяваха странни видове ядрони, каквито досега не съм виждал.

— Не се изненадвам — каза Лийша. — Толкова малко знаем за тях.

Тя се пресегна и хвана ръцете му.

— През целия си живот съм усещала, че чакам нещо по-голямо от това да варя лекове за настинка и да израждам деца — каза тя. — Това е моят шанс да променя живота на доста повече от шепа хора. Според теб наближава война? Роджър и аз ще ти помогнем да я спечелиш.

Изрисувания кимна и стисна ръцете й в отговор.

— Права си — каза той. — Хралупата оцеля в онази първа нощ точно толкова заради вас с Роджър, колкото и заради мен. Трябва да съм пълен глупак, да не приема помощта ви.

Лийша пристъпи напред и посегна в качулката му. Ръката й беше хладна на допир и той притисна лицето си в нея.

— Тази колиба е достатъчно голяма за двама — прошепна тя.

Очите му се разшириха и тя усети, как се напрегна.

— Защо това те ужасява повече от битката с демони? — попита тя. — Толкова ли съм отвратителна?

Изрисувания поклати глава.

— Разбира се, че не — каза той.

— Тогава какво? — попита тя. — Няма да те държа настрана от войната ти.

Изрисувания замлъкна за малко.

— Двама скоро ще станат трима — каза той накрая и се отдръпна от ръцете й.

— Толкова ли е ужасно това? — попита тя.

Изрисувания си пое дълбоко въздух и отиде до следващата маса, без да поглежда Лийша в очите.

— Онази сутрин, когато се борех с демона… — каза той.

— Помня — подтикна го Лийша, когато той не продължи.

— Демонът се опита да избяга обратно в Ядрото — каза той.

— И се опита да те завлече със себе си — каза Лийша. — Видях как и двамата ставате мъгляви, и потъвате под земята. Ужасих се.

Изрисувания кимна.

— Не повече от мен — каза той. — Пътят към Ядрото се отвори за мен, зовеше ме, дърпаше ме надолу.

— Какво общо има това с нас? — попита Лийша.

— Защото не беше от демона, беше от мен — каза Изрисувания. — Аз поех контрол над преминаването и завлякох демона обратно на слънце. Дори сега усещам притегателната сила на Ядрото. Ако си го позволя, бих могъл да се плъзна надолу в пъклените му недра при останалите ядрони.

— Защитите… — започна Лийша.

— Не е от защитите — каза той и поклати глава. — Казвам ти, че е от мен. През годините съм поел прекалено много от магията им. Вече дори не съм човек. Кой знае какво чудовище би се пръкнало от семето ми?

Лийша отиде при него и пое лицето му в ръце, както бе направила онази сутрин, когато правиха любов.

— Ти си добър човек — каза тя и очите й се изпълниха със сълзи. — Каквото и да ти е сторила магията, не е успяла да промени това. Нищо друго няма значение.

Тя се приближи да го целуне, но той бе научил сърцето си да й устоява и я задържа на разстояние.

— За мен има значение — каза той. — Докато не разбера какво съм, не бих могъл да бъда с теб или с която и да било.

— Тогава аз ще открия какво си — каза Лийша. — Обещавам.

— Лийша — каза той, — ти не можеш да…

— Не ми казвай какво мога и какво не! — сряза го тя. — Толкова много хора са ми го казвали, че ще ми стигне за цял живот.