Питър Брет - Защитения

Лийша се засмя и ги покани да влизат в колибата.

— Вечерята е почти готова — каза тя и се отправи към огъня. — Как мина срещата на градския съвет? — попита тя, докато разбъркваше димящото гърне.

— Идиоти — промърмори Изрисувания.

Тя отново се засмя.

— Толкова добре?

— Съветът гласува името на селото да стане Хралупата на Избавителя — каза Роджър.

— Име като име, какво толкова — каза Лийша, присъедини се към тях на масата и наля чай.

— Не името е притеснителното, а идеята — каза Изрисувания. — Убедих селяните да спрат да ме наричат Избавителю в лицето, сега ги чувам да си го шепнат зад гърба ми.

— Ще бъде по-лесно за теб, ако просто го приемеш — каза Роджър. — Не можеш да спреш история като тази. Вече всеки жонгльор на север от Красианската пустиня я разказва.

Изрисувания поклати глава.

— Няма да лъжа и да се правя на нещо, което не съм, само за да си улесня живота. Ако търсех лесен живот… — каза той и замлъкна.

— А какво става с възстановяването? — попита Лийша и го издърпа отново при тях, когато очите му се зареяха в пространството.

Роджър се усмихна.

— Селяните вече са на крака, благодарение на лековете ти, така че май всеки ден се издига нова къща — каза той. — Скоро ще можеш да се пренесеш в самото село.

Лийша поклати глава.

— Тази колиба е всичко, което ми остана от Бруна. Сега това е моят дом.

— Толкова далече от селото ще бъдеш извън защитената област — предупреди я Изрисувания.

Лийша сви рамене.

— Разбирам защо подреди новите улици във формата на защита — каза тя, — но това, да си извън тях, си има и своите добри страни.

— О? — попита Изрисувания и вдигна защитена вежда.

— Кое му е хубавото на това, демоните да се разхождат по земята, върху която живееш? — попита Роджър.

Лийша отпи от чая си.

— Майка ми също отказва да се премести — каза тя. — Казва, че покрай твоите нови защити и дърварите, които вървят и секат с брадвите си де що видят демон насреща, няма никакъв смисъл човек да се престарава.

Изрисувания се намръщи.

— Знам, че изглежда сякаш сме сплашили демоните, но ако можем да вярваме на историите за Демонските воини, те няма да оставят работата така. Ще се върнат с пълна сила и тогава искам Хралупата на дърваря да е подготвена.

— Хралупата на Избавителя — поправи го Роджър и се усмихна самодоволно на намусилия се Изрисуван.

— Щом ти си тук, ще бъде — каза Лийша, без да обръща внимание на Роджър, докато отпиваше от чая си. Гледаше внимателно Изрисувания над ръба на чашата си.

Той се поколеба и тя остави чашата си на масата.

— Ти напускаш — каза тя. — Кога?

— Когато Хралупата е готова — каза Изрисувания, без да си прави труда да отрича твърдението й. — Пропилял съм години, за да трупам защити, които да направят Свободните градове такива не само по име. Дължа го на всеки град и селце в Теса, да се погрижа да имат това, което ще им помогне да се изправят гордо в нощта.

Лийша кимна.

— Искаме да ти помогнем — каза тя.

— Помагате ми — отвърна Изрисувания. — Докато Хралупата е в твои ръце, знам, че ще бъде в безопасност и без да съм тук.

— Ще ти трябва повече от това — каза Лийша. — Някой да научи другите билкарки да правят огнени изделия и отрови, както и да лекуват демонски рани.

— Всичко това можеш да ми го запишеш — каза Изрисувания.

Лийша изсумтя.

— И да оставя на мъж тайните на огъня? Едва ли.

— Във всеки случай, аз не мога да ти напиша уроци по цигулка — каза Роджър, — дори да знаех буквите.

Изрисувания се поколеба и поклати глава.

— Не — каза той. — Вие двамата само ще ме забавите. Ще прекарам седмици сред пустошта, а вие не можете да понесете това.

— Не можем да го понесем ли? — попита Лийша. — Роджър, затвори капаците — нареди тя.

И двамата мъже я погледнаха странно.

— Направи го — нареди тя отново, Роджър отиде, спря достъпа на светлината и колибата се изпълни с гъст мрак.

— Мазето — каза тя и Изрисувания вдигна капака за трапа, откъдето бяха взели демоногъня. Въздухът, който излезе оттам, беше пропит с миризмата на химикали.

Лийша ги поведе надолу в мрака, вдигнала високо шишенцето си. Мина покрай няколко фенера на стената и допълни химикали в стъклените им буркани, но защитените очи на Изрисувания, които виждаха в абсолютен мрак не по-зле отколкото посред бял ден, вече се бяха разширили, още преди светлината да изпълни стаята.

Долу в мазето бяха поставени тежки маси и там, разпънати пред него, лежаха половин дузина ядрони, разрязани до различна степен.