Питър Брет - Защитения

Вятърен демон се спусна, като кривите му нокти едва не разрязаха Флин на две. От високия си прозорец Уонда нададе вик и уби ядрона със стрела в гърба, но вредата вече бе сторена и баща й се срина на земята.

Дървесен демон замахна и отряза главата на Рен, като я запрати надалеч от тялото му. Брадвата му падна в калта, когато синът му Линдър отряза ръката на провинилия се демон.

Близо до кошарата в десния фланг Йон Грей пое кос удар, но дори това беше достатъчно, за да повали стареца на земята. Ядронът го дебнеше, докато той опипваше калта, опитвайки се да се изправи, но Анди нададе сподавен вик, изскочи от защитената кошара, грабна секирата на Рен и я заби в гърба на съществото.

Други последваха примера му и забравили страха си напуснаха безопасността на кошарата, за да вземат оръжията на падналите и да издърпат ранените в убежището. Кийт напъха парцал в последното шише с демоногън, запали го и го хвърли в лицето на дървесен демон, за да прикрие сестрите си, докато изтегляха един човек в кошарата. Демонът лумна и Кийт заликува. В този момент един огнен демон скочи върху падналия ядрон и запищя от радост, докато се наслаждаваше на пламъците. Кийт се обърна, за да избяга, но звярът се метна върху гърба му и го събори.

Изрисувания беше навсякъде в битката; убиваше някои демони с копието си, други само с голи ръце и крака. Здрачен танцьор стоеше близо до него и нападаше с копита и рога. Те се намесваха там, където сражението беше най-жестоко, разпръсваха ядроните и ги оставяха за плячка на другите. Вече не знаеше колко пъти бе предотвратил смъртоносни удари на демони и бе позволил на жертвите им да се изправят на крака, за да се върнат в боя.

В хаоса група ядрони прекосиха с препъване централната линия и минаха отвъд втория кръг, където стъпиха върху брезента и паднаха върху защитените шипове на дъното на трапа. Повечето от тях се загърчиха в конвулсии, прободени със смъртоносната магия, но един от демоните избегна шиповете и се изкатери вън от ямата. Защитена брадва разсече главата му, преди да успее да се върне в боя или да избяга.

Но ядроните продължаваха да прииждат и след като ямата беше открита, те лесно я заобикаляха. Чу се вик, Изрисувания се обърна и видя свиреп бой за грамадните врати на Свещения дом. Ядроните надушваха болните и безсилните вътре, и вилнееха, за да проникнат в храма и да започнат клането. Дори тебеширените защити ги нямаше вече, отмити от нестихващият дъжд. Гъстата мазнина, разстлана по калдъръма пред вратите, донякъде ги забави. Не един падна по опашка или се приплъзна към защитите на третия кръг. Но те изкараха ноктите си, започнаха да ги забиват по-дълбоко в земята и продължиха настъплението си.

Жените на портата мушкаха навън с дългите си копия от безопасността на кръга си и за известно време удържаха положението, но копието на Стефни се заклещи в чворестата кожа на един демон и той я дръпна навън, при което кракът й закачи въжето на преносимия кръг. За секунда взаимодействието между защитите се наруши и мрежата пропадна.

Изрисувания се втурна натам с цялата скорост, на която бе способен, като прелетя над трапа от три метра и половина с един-единствен скок, но дори и той не беше достатъчно бърз, за да предотврати клането. Телата хвърчаха наоколо в кървава оргия, когато той стовари силата си върху нападателите, помитайки ги с бяс.

Когато схватката приключи, той се изправи задъхан сред малкото оцелели жени и Стефни като по чудо беше сред тях. Цялата беше опръскана със сукървица, но не изглеждаше ни най-малко пострадала — очите й бяха пълни с твърда решимост.

Грамаден дървесен демон се спусна към тях и те се обърнаха заедно, за да защитят позицията си, но ядронът приклекна извън обсега им и се хвърли така, че да ги подмине в скока си. Ноктите му намериха лесна опора върху каменния зид на Свещения дом и той се изкатери нагоре, преди Изрисувания да успее да хване вършеещата му опашка.

— Внимавай! — изкрещя Изрисувания на Уонда, но момичето беше твърде съсредоточено в прицела си и го чу едва когато бе станало твърде късно. Демонът я сграбчи в ноктите си и я хвърли назад през рамо, сякаш бе някакво дребно неудобство. Изрисувания се втурна напред и плъзгайки се на колене по мазнината и калта хвана кървавото и изпочупено тяло, преди то да се удари в земята, но в същото време демонът се промъкна през отворения прозорец и влезе в Свещения дом.

Изрисувания се затича към страничния вход, но зад завоя поднесе и спря: пътят му беше препречен от дузина демони, които се въртяха замаяни от объркващите защити. Той изрева и скочи сред тях, но вече знаеше, че никога няма да влезе навреме.