Рейчъл Кейн - Балът на глупците

— Да — едва чуто промърмори. — Те са добре. Заради това Франсоа ме нападна, защото застанах между него и майка ти.

— Той е нападнал майка ми! — Клеър се хвърли към вратата на кухнята и този път Шейн едва я удържа.

— А бе, човече, така ли ми помагаш? — ядоса се Шейн на Майкъл и обви Клеър с две ръце, за да я задържи до себе си. — По-кротко. По-кротко. Амели е там, а ти знаеш, че тя умее да държи всичко под контрол…

Клеър го знаеше. След като се замисли за секунда, тя още по-силно напрегна мускули, защото Амели беше напълно способна да реши, че родителите й са заменими същества, които с лекота могат да бъдат пожертвани, ако това й се стори изгодно. За нея и Клеър бе заменима в зависимост от ситуацията. Но Шейн не я пусна, докато тя не го сръга с лакът и тогава усети как той се олюля. Не осъзнаваше какво бе сторила… докато не видя тънка червена ивица да се процежда отвътре по тениската, а Шейн се строполи безпомощно върху най-близкия стол.

Тя го бе ударила по раната.

— По дяволите! — изсъска Ева и дръпна тениската на Шейн, за да оголи гърдите и корема му, все още с белези и бели превръзки, напоени с прясно бликнала кръв.

Клеър долови дори мириса й…

… и объркана, като в някакъв сън, в някакъв кошмар, безпомощно се озърна към Майкъл.

Очите му вече не бяха мътни и разфокусирани. Не, сега бяха разширени, напрегнати и много, много плашещи. Лицето му оставаше сковано и пребледняло и той изобщо не дишаше.

— Спрете кървенето — прошепна Майкъл. — Бързо.

Имаше право. Шейн беше като примамка в басейн, пълен с акули, а Майкъл бе една от акулите.

Шейн впери поглед в Майкъл, докато Ева проверяваше превръзките, за да се увери, че са добре стегнати.

— Мисля, че всичко е наред, но трябва да внимаваш — каза му тя. — Тези превръзки трябва да се сменят. Може да се е скъсал някой шев или нещо подобно.

Тя подхвана Шейн и му помогна да се изправи на крака. Той продължаваше да следи зорко Майкъл, който май не можеше да откъсне поглед от кървавите резки по превръзките около корема му.

— Искаш ли да опиташ? — попита Шейн. — Хайде, ела да ме вкусиш, жалък нещастнико. — Беше пребледнял почти колкото Майкъл, но изражението му бе напрегнато и гневно.

Майкъл се усмихна вяло.

— Не си от моята кръвна група, братле.

— Отново ми отказваш. — Но свирепият поглед на Шейн леко се смекчи. — Съжалявам.

— Няма нищо. — Майкъл се обърна за миг към затворената врата на кухнята. — Те разговарят. Слушай, Клеър, ще отида да доведа родителите ти. Искам да се съберат всички, които…

— Дишат? — довърши Шейн.

— … са в опасност — поправи го Майкъл. — След секунда ще се върна. — Поколеба се само за миг, преди да добави: — Опитайте се да го оправите, докато ме няма.

И с тези думи изскочи през вратата, движейки се неестествено бързо, като че ли търсеше трескаво облекчение от миризмата на кръвта на Шейн. Клеър преглътна и се спогледа с Ева, която още беше потресена, но бързо се зае с най-важното.

— Добре. Къде е аптечката?

— На горния етаж — обясни й Клеър. — В банята.

— Не, тук е — обади се Шейн. — Аз я преместих.

— Ти ли? Кога?

— Преди два дни — каза той. — Помислих си, че ще е по-добре да ми е подръка, тъй като аз съм този, който най-често се нуждае от превръзки. Виж под мивката.

Ева провери там и измъкна голяма метална кутия, боядисана в бяло, с червен кръст отгоре. Отвори капака и извади чисти превръзки.

— Сваляй ризата.

— Май си падаш по плочките ми.

— Млъквай, загубеняко. Сваляй ризата.

Шейн стрелна с поглед Клеър, преди да изхлузи тениската си през глава. Захвърли я върху кухненската маса до него. Клеър взе тениската, отнесе я до мивката и я изплакна със студена вода, докато гледаше как кръвта на Шейн обагряше водата в розово. Не й бе приятно да наблюдава това, което вършеше Ева, нито да вижда белезите от това, което бе причинено на Шейн. От раните му й прилошаваше, плашеха я, особено защото той — както винаги — бе пострадал заради други. Заради нея и Ева.

— Готово — обяви Ева след няколко минути. — Но по-добре ще е изобщо да не кървиш през чистите ми, добре стегнати превръзки, иначе ще ти залепя етикет с цена за продажба, за да те купи следващият любител на хапането по врата.

— Голяма си кучка — промърмори Шейн.

— Благодаря.

Тя му прати въздушна целувка и му намигна.

— Няма защо да ми благодариш. Сякаш повечето момичета няма да се наредят на опашка, за да ти бъдат медицински сестри.

Клеър се изненада, защото я прободе остър, нежелан пристъп на ревност. Ева? Не, Ева се шегуваше, както винаги. Нищо повече нямаше между тях, нали? Тя не беше… не би могла. Просто не би могла.