Рейчъл Кейн - Балът на глупците

— Какви ги говориш, по дяволите? — прошепна Клеър трескаво. Не й пукаше дали баща й ще я чуе. Майкъл със сигурност я чу. — Никъде не искам да отивам!

— Клеър, той е прав — настоя Шейн. — При тях ще си в по-голяма безопасност. Напомням ти, че нашата къща не е крепост, в случай че не си осъзнала напълно това, което се случи днес. По дяволите, с всички тези непознати, които влизат и излизат, когато им скимне, заплахата на баща ми да се върне и да довърши това, което започна…

Клеър хвърли вилицата си на масата.

— Чакай малко. Искаш да кажеш, че това е за мое добро, така ли?

— Да.

— Майкъл? И ти ли смяташ така?

Майкъл вдигна ръце в знак, че се предава. Достатъчно му се бе насъбрало и Клеър всъщност не го обвиняваше.

Ева обаче се изкашля и се намеси енергично в разговора:

— Господин Денвърс, честно, Клеър си е съвсем добре при нас. Всички ние се грижим за нея, а Шейн не е от онези момчета, които биха се възползвали…

— Не съм съгласен — прекъсна я Шейн с подчертано благ тон. — Всъщност съм точно от онези момчета.

Ева го изгледа сърдито.

— … и освен това той знае, че ако се опита, ние двамата ще го убием. Но той не би го направил. Клеър се чувства добре в къщата. Освен това е щастлива.

— Да — подкрепи я Клеър. — Щастлива съм, татко.

Майкъл все още не бе казал нито дума. Вместо това слушаше и наблюдаваше бащата на Клеър със странен, напрегнат вид. Отначало Клеър си каза, че Майкъл се опитва да въздейства на баща й с някакво вампирско внушение, но после промени мнението си. По-вероятно бе той действително да е озадачен и просто да се чуди какво да каже.

Баща й явно не бе чул нито дума от казаното от тях.

— Искам да дойдеш при нас, Клеър. И не се опитвай да ми възразяваш. Не желая повече да оставаш в тази къща. Край на разговора.

Майка й мълчеше, което също бе необичайно. Разбъркваше бавно кафето си и се преструваше на заинтересувана от храната в чинията пред нея.

Клеър отвори уста, за да избълва разгорещен и не особено възпитан отговор, но Майкъл поклати глава и сложи ръка върху нейната.

— Не се хаби напразно — каза й той. — Това не е тяхна идея. Бишъп им я е внушил.

— Какво? Защо ще го прави?

— Нямам представа. Може би иска да ни раздели. Може би просто обича да си играе с хората. Може би иска да дразни Амели. Но важното е, че не бива да позволяваш това да те разстройва…

— Да не се разстройвам ли? Майкъл, баща ми каза, че трябва да се преместя!

— Не го прави, ако не желаеш — отвърна Майкъл.

Бащата на Клеър се намръщи. Лицето му пламна застрашително и доби опасен, тъмночервен оттенък.

— Ще го направиш, по дяволите! — кресна й той. — Ти си моя дъщеря, Клеър, и докато не навършиш осемнайсет, ще правиш каквото ти кажа. А ти… — посочи с пръст към Майкъл. — Ако повдигна обвинение срещу теб…

— За какво? — попита го Майкъл кротко.

— За… виж какво, само не си въобразявай, че не зная какво става тук. Ако разбера, че дъщеря ми е била… била… — Баща й като че ли не можеше да изговори думите. Майкъл продължаваше да го гледа втренчено, без да показва с нещо, че се досеща за какво става дума.

Клеър се прокашля смутено.

— Татко — заговори тя и в същия миг усети как лицето й пламва, а гласът й всеки миг щеше да затрепери. — Ако питаш дали още съм девствена, бъди спокоен. Да, девствена съм.

— Клеър! — Гласът на майка й отекна рязко. — Стига толкова.

Над масата надвисна пълна тишина. Дори и Майкъл като че ли не успя да поднови разговора. Ева сякаш се чудеше дали да се разсмее, или да потръпне възмутено, а накрая предпочете да забучи лъжичката си в шоколадовата си мелба като най-добрата възможна реакция.

Телефонът на Майкъл иззвъня. Той отвори капачето и заговори тихо, после изслуша отговора и затвори, без да отговори. Махна с ръка на келнерката.

— Трябва да тръгваме — обяви той.

— Къде?

— Обратно в къщата. Амели иска да ни види.

— Ти обаче ще дойдеш с нас — нареди бащата на Клеър, ала тя само поклати глава. — Да не си посмяла да оспорваш думата ми…

— Съжалявам, сър, но точно сега тя трябва да дойде с нас — обясни му Майкъл. — Ако Амели сметне, че така е по-разумно, аз лично ще доведа Клеър в дома ви. Но сега ще ви оставим по пътя, а аз ще ви се обадя при първа възможност. — Изрече го с уважение към родителите на Клеър, но с тон, нетърпящ възражение. В този момент от Майкъл се излъчваше нещо, което не биваше да бъде оспорвано.

Все още зачервеното лице на бащата на Клеър доби сурово изражение.