Рейчъл Кейн - Балът на глупците

— Тя е моя отговорност — заяви Сам, — а ако искаш подарък, приеми това, което Морганвил ти предлага. Свободата.

Бръкна в джоба на сините си джинси като на Хъкълбери Фин, привързани на кръста с въже, и извади найлоново пликче с кръв.

Исандре скочи от мястото си. Франсоа я последва.

— Как смееш! — озъби се Франсоа и изби найлоновия плик от ръката на Сам. — Махни веднага това отвратително нещо!

Исандре сграбчи за косата придружителката на Сам и я повлече към Бишъп.

— Тя е дар — обяви — и ти нямаш право да му я отказваш.

— Той няма право — заговори Амели. Всяка дума отекваше ясно и звънко като кристал. — Но аз имам.

Погледът на Бишъп се преплете с нейния и за един дълъг, много дълъг момент, никой не помръдна.

Тогава Бишъп се усмихна, отпусна се назад в трона си и махна с ръка.

— Отведи я, Самюел. В крайна сметка виждам, че тя не е по вкуса ми.

Сам сграбчи ръката на момичето, избута Франсоа от пътя си и заслиза по стълбите на подиума към балната зала. Докато се отдалечаваше, в мрака се разнесе шепот. Сам се насочи право към масата, където седеше Майкъл, наведе се и каза нещо. А Майкъл му отвърна. Изглеждаше напрегнат и малко отчаян. Какъвто и да бе предметът на спора им, необходимостта да застане на другата страна явно разкъсваше Майкъл.

Сам го дръпна рязко и го изправи на крака и този път Клеър го чу да казва:

— Просто ела с мен!

Не се разбра дали Майкъл щеше да го последва, или не, защото в този миг Джон от Лийдс оповести:

— Майкъл Глас от Морганвил.

Всички зачакаха да видят какво ще направи най-младият вампир в града.

Майкъл улови ръката на Моника и се запъти към подиума. Изкачи стъпалата, кимна на Амели, сетне кимна на Бишъп. Не пролича особено послушание и в двата жеста.

— А, момичето на Морел — рече Бишъп. — Толкова много съм чувал за теб, дете.

Моника, тъпачката, изглеждаше доволна от това. С риск перуката й да падне, тя направи дълбок поклон, като невероятно широките й поли на Мария Антоанета прошумоляха.

— Благодаря ви, сър.

— Разреших ли ти да говориш? — попита Бишъп и отново насочи вниманието си към Майкъл. — Твоят родственик отказа да ми се закълне във вярност. Ти какво ще кажеш, Майкъл?

— Аз съм тук — отвърна най-младият моргънвилски вампир, — но няма да се закълна в нищо.

Последва дълъг, напрегнат миг, след което Бишъп му махна нетърпеливо да си върви.

Моника се повлече, препъвайки се в полите си, докато се хилеше превзето и глупаво на големия, лош вампир.

— Ама че тъпачка — промърмори Клеър под нос, а Миърнин се засмя.

— Винаги ще се намерят неколцина — отбеляза той. — За радост. — Следващият вампир вече се бе изкачил на сцената. Той беше малко по-дипломатичен от Майкъл — поздрави с добре дошъл Бишъп като гост на Морганвил, но отново не се закле във вярност. Бишъп явно се вкисна. — Е, това започва да става интересно.

Чудя се докога той ще го търпи.

Явно не дълго, тъй като следващият беше Оливър.

И въпреки че Оливър се поклони, имаше нещо принудено в жеста му. Нещо войнствено. Бишъп го долови.

— Ти какво ще кажеш, Оливър от Хайделберг?

— Поздравявам те за добре дошъл и нищо повече. — Той се поклони отново, подчертано подигравателно. — Дните ти на наш господар са приключили, господин Бишъп. Не си ли забелязал?

Бишъп се изправи. Както и Франсоа. Същото направи и Исандре.

— Доведи своя дар — нареди Бишъп. — И тръгвай, докато все още ти позволявам.

И Оливър, страхливецът, пусна ръката на Ева и слезе от сцената. Изостави я.

Долу в залата Майкъл понечи да хукне да я спасява, но Сам го улови за ръката.

— Пусни ме! — изкрещя Майкъл и двамата се претърколиха върху масата, събаряйки скъпия китайски порцелан и кристалните чаши. — Не можеш да му позволиш…

Франсоа и Исандре запристъпяха към Ева като тигри, подушили плячка. А тя стоеше като вкаменена, прикована от втренчения взор на Бишъп.

Шейн се изправи и свали кучешката маска, която Исандре му бе заповядала да носи. Отиде и застана до Ева, откопча каишката и я остави да се свлече на пода.

— Писна ми от тези щуротии — каза той и протегна лакътя си към Ева. — А на теб?

— И на мен — съгласи се тя. — Въпреки че обичам готините купони с маски. Може ли да ми дадеш нашийника си, след като ти омръзне?

— Вземи го, от мен да мине.

Двамата се опитваха да се правят на печени непукисти, но Клеър усещаше заплахата, надвиснала в залата, притаената жестокост, която само чакаше припламването на искрата, за да избухне. А Шейн не би могъл да спечели. Дори не можеше да ги нарани. Можеше единствено да бъде убит.