Рейчъл Кейн - Балът на глупците

Майкъл се присъедини към него, прекосявайки разстоянието с един скок, докато Ева и Шейн се качваха по стъпалата.

Настъпи една секунда бездиханна пауза, след което и други се раздвижиха. Оливър. Моника. Чарлс и Миранда.

Бащата на Клеър се качи на сцената, хвана ръцете на майка й и я поведе далеч от сцената, далеч от опасността.

Все повече продължаваха да прииждат.

Вампирите и хората от Морганвил застанаха заедно, струпаха се на сцената пред Бишъп, Исандре и Франсоа. Не всички, но повече от половината от присъстващите в залата.

— Ти не си добре дошъл тук — обяви Оливър. — Господарю Бишъп. Това е нашият град. Нашите хора. Време е да си вървиш.

— Бунт — каза Бишъп. — Колко освежаващо и модерно.

Кимна към Исандре и Франсоа. Франсоа дръпна рязко Дженифър от мястото й на подиума.

Исандре направи лъжливо движение към Шейн, после сграбчи Джейсън Росър и заби кучешките си зъби дълбоко в шията му.

Настана хаос. Сам и Майкъл удариха едновременно Франсоа и го изтеглиха назад, докато той се опитваше да докопа със зъбите си пищящата Дженифър. Клеър почти веднага ги изгуби от поглед. Бишъп бе на крака, в схватка с Оливър.

Амели, с очи с цвета и твърдостта на диамант, сграбчи тила на Исандре и я отскубна от Джейсън.

— Той е моя собственост — озъби се Амели, докато държеше на една ръка разстояние съскащата и извиващата се Исандре. — Момче. Момче! — Наведе се над Джейсън, бледите й пръсти докоснаха страните му.

Джейсън отвори очи. Той плаче, помисли си Клеър, но после видя лицето му и разбра, че изобщо не плачеше.

Това беше смях.

— Тъпачка! — изстреля Джейсън.

— Не! — извика Клеър, но беше твърде късно.

Джейсън измъкна остър кол от гънките на монашеското си расо и го заби право в сърцето на Амели.

Всичко спря.

Амели се олюля назад. Дървеният кол в гърдите й изглеждаше нереален, сквернящ, нереден.

Амели беше неуязвима. Не би могла да бъде наранена.

Тънка струйка кръв обагри белия плат около кола, разраствайки се пред очите на Клеър.

Сам изкрещя. Той заряза Франсоа и докато Амели се свличаше, я подхвана и нежно я положи върху дървения под. Изразът на лицето му… Клеър никога не бе виждала толкова много болка, никога.

Оливър заби толкова силно кроше на Бишъп, че той политна назад и се стовари върху трона. Оливър се извърна и се приближи до Амели.

— Не! — прозвуча остро гласът му, когато Сам хвана кола, за да го извади. — Тя е стара. Ще оцелее, докато я заведем на безопасно място. Вземи я!

И в следващия миг се извърна, тъкмо когато Джейсън скочи към него с обезумели очи, стиснал друг кол в ръка. Оливър го сграбчи във въздуха, счупи ръката му само с едно леко извиване и го метна през сцената. Той се стовари върху Франсоа, който бе съборил Майкъл на пода.

— Мамо! Татко! Махайте се оттук! — изкрещя Клеър. Баща й, й махна да тръгне с тях, ала тя поклати глава. Нямаше да остави приятелите си. Не и както Миърнин изостави нея.

Родителите й хукнаха към вратата и излязоха от залата. Останалите също тичаха, най-вече онези, които бяха предпочели още от самото начало да не се опълчват срещу Бишъп. Клеър видя Мария Тереза Испанска да се измъква през страничната врата, влачейки за ръка своя придружител, който изглеждаше ужасен и се опитваше да се изскубне.

Откъм мрака се чу писък.

Амели примигна, пое дъх и прошепна нещо на Сам. Той вдигна глава към Клеър. Лицето му беше твърдо и бяло като полиран мрамор.

— Край на играта — пророни той. — Бишъп контраатакува.

Клеър се огледа и видя, че някои от онези, които досега бяха стояли безучастни, сега се нахвърляха срещу човешките си придружители или срещу другите вампири. Бишъп бе довел със себе си „скрити агенти“ и беше само въпрос на време, преди да си проправят път до сцената. Щеше да бъде бой без правила.

Майкъл се присъедини към тях. Дрехите му висяха на парцали, а върху бузата му се виждаше дълбока рана, но нямаше кръв.

— Изведи ги оттук! — изкрещя му Оливър. — Сега!

Оливър се хвърли към Бишъп, притисна по-стария вампир към облегалката на трона и бръкна под костюма си на плашило. Извади дълъг кинжал с тънко острие и прониза с него гърдите на Бишъп, приковавайки го към дървото.

Това много повече ядоса Бишъп, отколкото да го нарани. Той се освободи, изтръгна кинжала, сетне удари с опакото на ръката си Оливър толкова силно, че другият вампир излетя от сцената и се стовари някъде в мрака на балната зала.

— Сам! — извика Майкъл. Сам вдигна Амели на ръце и скочи от сцената. Повечето от останалите го последваха. Майкъл сграбчи Ева и Шейн, а Клеър се обърна да тръгне след тях.