Рейчъл Кейн - Балът на глупците

Не можеше да види Майкъл. За нещастие, виждаше отлично Шейн, защото мястото на Исандре бе върху подиума на сцената. Тя бе изкачила стъпалата заедно с Шейн, като го водеше за каишката, така че всички да го видят. Двамата седяха от едната страна на дълга маса; Франсоа и дамата му за вечерта бяха настанени на отсрещната.

Все още нямаше и следа от Амели или Бишъп.

Бащата на Клеър понечи да стане от мястото си в другия край на залата, но вампирката с него улови ръката му и го дръпна обратно на стола. Очевидно правилата не допускаха задушевни разговори и смесване на компаниите. Клеър отчаяно искаше да отиде при него, но когато погледна Миърнин, той поклати глава.

— Прояви търпение. Ти искаше да играеш тази игра, Клеър. Сега ще разберем дали наистина притежаваш достатъчно кураж и дързост за това.

— Това е баща ми!

— Казах ти, че ще бъде изпитание на нервите. Твоите са на показ. Овладей се.

Страхотни указания от един тип, чиито очи ставаха червени, когато някой, дори и толкова безобиден като Сам, го подразни. Но Клеър се съсредоточи, правейки дълбоки и бавни вдишвания, като държеше погледа си сведен надолу, далеч от изкушението.

— Ах! — възкликна със задоволство Миърнин. — Те са тук.

Той, разбира се, имаше предвид Амели и Бишъп. Амели влезе първа отдясно на сцената — бляскава скулптура, цялата в бяло, толкова студено, че чак бодеше очите. Представляваше нещо като някакъв леден дух, изключително подходящо в много отношения. Платинената й коса бе сплетена в кула от кристал и тя изглеждаше изящна и крехка.

Тя бе уловила под ръка Джейсън Росър. Поне Клеър мислеше, че е Джейсън. Никога не го бе виждала изкъпан и подстриган, но ако не друго, поне разпозна приведените му рамене и походката. Беше облечен в кафяво монашеско расо с качулка. Тя е избрала някой, който можеше да си позволи да изгуби, помисли си Клеър. Затова не е избрала мен. Фактът, че е била така грижливо предпазена, би трябвало да я накара да се почувства по-добре, но някак си не беше така.

Бишъп влезе откъм лявата страна на сцената. Беше облечен в пурпурните одежди на епископ, но без кръста. Дори имаше на главата си висока шапка — митрата.

Със себе си водеше ангел. Във всеки случай беше жена, облечена като Божи пратеник, с фини пухкави бели криле, които стърчаха над главата й и се влачеха по пода зад нея.

Клеър притисна двете си длани към устата, за да спре писъка, който заплашваше да изригне.

Това беше майка й.

— Спокойно — каза Миърнин. Студената му ръка стисна нейната. — Какво ти казах? Контролирай се! Очаква ни още дълъг път.

Не искаше да го слуша. Искаше да грабне майка си, баща си, Шейн, Майкъл и Ева. Искаше всички да се махнат оттук, да прекосят на бегом границите на Морганвил и да продължат нататък, без да спират.

Не искаше повече да бъде тук.

Други гости заеха останалите празни места край тяхната маса, като двама от тях бяха Чарлс и Миранда. Миранда изглеждаше ужасяващо млада и бледа под змиевидната си коса и гръцка роба. Тя седна до Клеър и стисна ръката й под покривката на масата. Клеър не се възпротиви. Ръката на момичето беше студена като тази на Миърнин и с лепкава от студа пот.

— Случва се — прошепна Миранда. — Цялата кръв. Целият страх. Това наистина се случва.

— Шшт — смъмри я Чарлс, който седеше до нея от другата й страна и кимна към чинията й. — Яж. Телешкото ще възвърне силите ти.

Миранда, като Клеър, забоде вилицата си в телешкото печено в чинията си. Клеър опита една хапка. Беше вкусно — крехко и сочно, с точната температура — ала тя нямаше апетит. Миърнин се нахвърли върху порцията си с плашещо настървение. Тя се зачуди от колко отдавна не бе ял истинска храна или е пожелавал такава. Мисълта повлече след себе си серия от хаотични въпроси — дали сред гостите имаше вегетарианци? Дали вампирите страдат от хранителни алергии? Докато отхапваше разсеяно от хляба, Клеър видя, че Амели е насочила втренчения си поглед към тях. От това разстояние не бе възможно да види изражението й, но Клеър бе сигурна, че не беше доволно.

— Мисля, че Амели смята да нареди да ни изхвърлят — сподели тя с Миърнин. Той сдъвка последната хапка от печеното.

— Няма да го направи — увери я той с абсолютна убеденост. — Няма ли да ядеш това?

Клеър се отказа и му подаде чинията си. Миърнин започна да реже месото.

— Амели не може да си позволи да направи сцена — продължи Миърнин. — А без съмнение присъствието ми тук ще достави истинско забавление на Бишъп.