Сара Маас - Кралица на сенките

– Първо ще спасим Едион и чак след това ще рискувам живота си, за да ти хвана демон.

И боговете да са им на помощ, ако Аробин осъзнае, че може да го контролира с амулета, който криеше някъде.

– Дадено – съгласи се той.

Колкото и глупаво да звучеше, не можа да възпре следващия си въпрос.

– И с каква цел го искаш?

– Това е моят град – пророни гърлено той. – И не ми харесва накъде вървят нещата. Всичко това вреди на вложенията ми, а и ми писна да слушам как гарваните кълват човешка плът ден и нощ.

Е, поне с това беше съгласна.

– Предприемач до мозъка на костите си, а?

Аробин не отлепяше сластния си поглед от нея.

– Всичко си има своя цена. – Докосна с меки, топли устни скулата ù. Тя опита да усмири трепета, който пробяга през тялото ù, и се наведе към него, за да прошепне в ухото ù: – Кажи ми как мога да изкупя вината си. Да пълзя по горещи въглени? Да спя на легло от пирони? Да се промуша с ножа си? Само кажи и ще го сторя. Но моля те, позволи ми да се грижа за теб както някога, преди... преди онази лудост да отрови сърцето ми. Накажи ми, изтезавай ме, пребий ме, но ми разреши да ти помогна. Стори само това, и светът ще е в краката ти.

Гърлото ù пресъхна и тя се отдръпна от него, за да погледне красивото му, аристократично лице, очите му, лъснали от тъга и хищнически устрем, който почти вкусваше. Ако Аробин знаеше за отношенията ù с Каол и бе извикал капитана тук... За да получи повече информация ли го беше направил, да я изпита, или за да затвърди влиянието си върху нея?

– Няма нищо, с което...

– Не, недей още – спря я той и отстъпи назад. – Не казвай нищо. Помисли по въпроса. Но те съветвам да се отбиеш до югоизточната част на тунелите още тази вечер. Там може да намериш човека, когото издирваш. – Тя задържа изражението на лицето си безизразно, отегчено дори. Аробин потегли към претъпканата зала, където тримата му асасини го очакваха в готовност, но пак обърна поглед към нея. – Щом ти си се променила толкова за две години, защо и аз да не съм?

После тръгна бавно измежду масите. Терн, Хардинг и Мулин закрачиха по петите му. Терн надникна към нея и направи същия груб жест, с който тя го удостои по-рано.

Но Елин не откъсваше очи от краля на асасините – елегантната му, авторитетна походка, воинското му тяло, прикрито в благороднически одежди.

Лъжец. Опитен, хитроумен лъжец.

В „Подземието“ имаше твърде много очи, за да избърше бузата си, където я гъделичкаше призрачният отпечатък от устните на Аробин, и да потърка ухото си, където още усещаше топлия му дъх.

Кучи син. Погледът ù обходи бойните ями от другата страна на пивницата, проститутките, изкарващи прехраната си с тежък труд, мъжете, които стопанисваха тази дупка и твърде дълго печелеха от кървища, тъга и болка. Почти виждаше Сам пред себе си – как се бие млад, силен и великолепен. Подръпна ръкавиците си. Много, много хора трябваше да си платят, преди да напусне Рифтхолд и да си върне трона. И разплащането започваше още сега. За щастие, беше в кръвожадно настроение.

Но всеки момент или Аробин щеше да ù погоди някой номер, или хората на адарланския крал щяха да проследят внимателните ù стъпки от пристанището до тук. Все някой щеше да я потърси – и то до секунди, ако съдеше по крясъците зад металната входна врата и последвалата ги пълна тишина. Поне тази част от плана ù оставаше непроменена. С Каол щеше да се занимава по-късно.

Взе една от медните монети, оставени от Аробин на масата, и се изплези първо на свирепия, безмилостен профил на краля от едната ù страна, после и на стръвния уивърн от другата. Ези – Аробин я беше предал отново. Тура – хората на краля. Желязната врата над стълбището се отвори със страдалческо скърцане и хладният нощен въздух нахлу в пивницата.

Тя метна монетата с палец и вяла усмивка на лице.

Парђта още се въртеше, когато четирима мъже с черни униформи и страховити оръжия изникнаха на върха на каменните стълби. Накрая тупна на масата и двукракият дракон лъсна под смътната светлина, а Елин Галантиус вече беше готова за кръвопролития.

Едион Ашривер знаеше, че му предстои да срещне смъртта си – и то скоро. Не си правеше труда да се пазари с боговете. И бездруго досега не бяха отговаряли на молбите му.

В годините си на воин и генерал бе живял с мисълта, че ще умре по един или друг начин – за предпочитане на бойното поле в подвиг, който дълги години щяха да възпяват край лагерните огньове.

Но не такава смърт го очакваше.