Сара Маас - Кралица на сенките

Дрезгав смях.

– А аз си въобразявах, че хората ми добре се сливат с тълпата. – Той отпи глътка вино. – Защо не си дойдеш у дома да ги научиш на някой и друг трик?

У дома. Поредният тест, поредната игра.

– Знаеш, че с удоволствие бих дала на подлизурковците ти урок, но вече съм си уредила друга квартира.

– И колко точно възнамеряваш да се задържиш?

– Колкото е нужно. – Да го унищожи и да вземе каквото трябва.

– Е, радвам се да го чуя – отвърна той и отпи още глътка. Несъмнено от бутилка, която бе донесена специално за него, понеже нищо в прокълнатия свят на мрачния бог Аробин не би го накарало да пие разредената кръв от плъхове, която сервираха в пивницата. – Като се имат предвид скорошните събития, ще ти се наложи да поостанеш поне няколко седмици.

Вените ù се вледениха. Усмихна му се лениво, макар че вътрешно вече се молеше на Мала, на Деанна – посестримите ù богини, които бдяха над нея от време оно.

– Знаеш за какви събития говоря, нали? – продължи Аробин, полюшвайки виното в чашата си.

Копеле – долното копеле я принуждаваше да потвърди, че не знае.

– Заради това ли кралската гвардия е оборудвана с толкова прелестни нови униформи?

Само не Каол или Дориан, само не Каол или Дориан, само не Каол или...

– О, не. Онези мъже са просто чудничко ново попълнение в града ни.

Помощниците ми много се забавляват с тях. – Той пресуши чашата си. – Но съм готов да се обзаложа на доста пари, че новата стража на краля е присъствала по време на въпросните събития.

Елин не позволи на ръцете ù да се разтреперят, независимо от паниката, която поглъщаше всяка частица от здравия ù разум.

– Никой не знае какво точно се е случило онзи съдбовен ден в стъкления дворец – подхвана Аробин.

След всичко преживяно, след всички трудности във Вендлин най-сетне се връщаше тук... и какво? Прииска ù се Роуан да беше с нея, да вдиша уханието му на заснежени борове и да е спокойна, че каквато и новина да ù поднесеше Аробин, колкото и да я съкрушеше, елфическият воин щеше да ù помогне.

Но Роуан се намираше отвъд океана – и тя се молеше никога да не припари до Аробин.

– Защо просто не кажеш каквото имаш за казване? – подкани го. – Искам да поспя тази нощ. – Истина. С всеки неин дъх умората се затягаше все по-плътно около костите ù.

– Очаквах – подхвана Аробин, – предвид близостта ви и твоите способности, да си усетила нещо. Или поне да си дочула, все пак обвинението е тежко.

Гаднярът извличаше наслада от всяка секунда на мъчението ù. Ако Дориан беше мъртъв или ранен...

– Братовчед ти Едион е в затвора за държавна измяна. Съзаклятничил е с рифтхолдските бунтовници за детронирането на краля и повторното ти издигане на престола.

Светът спря да се върти.

Спря, завъртя се за малко и отново спря.

– Но – продължи Аробин – като гледам, май не си подозирала за невинния му заговор, което ме навежда на мисълта, че може би кралят е търсил начин да примами огнедишащата кралска кучка по нашите ширини. Ще екзекутират Едион след три дни като главна атракция за рождения ден на принца. Доста намирисва на капан, не смяташ ли? Аз лично бих постъпил малко по-дискретно на негово място, но всички крале обичат да парадират.

Едион. Тя овладя рояка мисли, замъглил съзнанието ù – изтика го настрана и се съсредоточи върху асасина пред себе си. Не би ù разказал за Едион без всякакво основание.

– Защо ти е да ме предупреждаваш? – попита го тя.

Едион беше пленник на краля. Очакваше го бесилото – капан за нея. Всичките ù планове отиваха на вятъра.

Не – все още можеше да ги изпълни. Но Едион... Едион беше на първо място.

Дори след това да я намразеше, да я заплюеше в лицето, да я наречеше предателка и продажница, и лъжлива убийца, дори да я заклеймеше заради постъпката ù, щеше да го спаси.

– Приеми го за услуга – отвърна Аробин и стана от пейката. – Знак на добра воля.

Несъмнено имаше и още – навярно, свързано с капитана, чиято топлина усещаше на пейката под себе си.

Тя също стана и излезе от сепарето. Знаеше, че сред тълпата я дебнат не само лакеите на Аробин – и други я следяха скришом още от влизането ù в пивницата.

Зачуди се дали някогашният ù ментор подозираше. Аробин, с една глава по-висок от нея, ù се усмихна. После протегна ръка и тя му позволи да погали с кокалчета бузата ù. Мазолите по пръстите му ù подсказваха, че продължава да тренира усилено.

– Не очаквам от теб да ми се довериш нито да ме обичаш.

През онези пъклени, съкрушителни години Аробин ù беше казвал един-единствен път, че я обича. Двамата със Сам тъкмо се канеха да напуснат града, когато я беше намерил в склада – скромния ù дом, – за да я помоли да остане, твърдейки, че ù е ядосан, задето иска да си тръгне, и че е сторил всичко, изпълнил е всичките си безбожни машинации, само от гняв заради решението ù да напусне Крепостта. Елин така и не разбра какво бе имал предвид с тези две думи – обичам те, но през следващите дни, след като Рурк Фаран я упои и опипа всяка част от тялото ù с мръсните си ръце, след като я хвърлиха в онази проклета тъмница, започна да се убеждава, че са просто поредната лъжа.