Сара Маас - Кралица на сенките

Макар и да се беше подготвила за този момент, сърцето ù подскочи от ужас, когато седмици по-късно корабът премина някаква невидима линия в близост до крайбрежието и магията ù се изпари. Всичката огнена мощ, овладявана месеци наред... изчезна безследно, не остана дори въгленче от нея. И в душата ù се загнезди нов вид празнота, различна от онази, която ù носеше липсата на Роуан.

Като осъзна, че е затворена в човешката си кожа, се сви на леглото и опита да си припомни как да диша, как да разсъждава, как да движи проклетото си тяло без неземното изящество, с което така бе свикнала. Колко глупаво от нейна страна да позволи на онези божествени дарове да се превърнат в ежедневна опора, да усети толкова остро загубата им. За това Роуан вече на всяка цена щеше да срита задника ù, след като и той самият се съвземеше, естествено.

Радваше се, че не му позволи да тръгне с нея.

В онзи тежък момент вдиша соления въздух и миризмата на старо дърво и си припомни, че е обучена да убива с голи ръце, доста преди да усвои умението да стопява човешки кости с огнената си дарба. Нямаше нужда от силата, бързината и ловкостта на елфическата си форма, за да сразява враговете си.

Мъжът, отговорен за първото ù безмилостно обучение – същият, който ù беше закрилник и мъчител, но нито веднъж не се бе нарекъл неин баща или брат, или любовник, – сега седеше на няколко стъпки от нея и продължаваше да говори с важния си клиент.

Елин надви напрежението, заплашващо да вцепени крайниците ù, и преодоля последните пет метра до него с плавна котешка походка.

Клиентът на Аробин скочи внезапно на крака, изруга краля на асасините и закрачи гневно към стража си.

Въпреки че беше с качулка на главата, движенията му го издадоха. Елин веднага позна и формата на брадичката, щръкнала изпод сенките на голямата качулка, и навика му да докосва постоянно ножницата си.

Само че мечът с орлова глава на върха на дръжката не висеше до тялото му.

И вместо черна униформа носеше кафяви, ненатрапчиви дрехи, оцапани с кал и кръв.

Още не беше направил и две крачки, когато Елин придърпа един свободен стол до масата на картоиграчите и седна най-безцеремонно. Тримата мъже се намръщиха, но дори окото ù не мигна. От нея се очакваше само да диша и да се ослушва.

С периферното си зрение видя как телохранителката на клиента кимва към нея.

– Раздай ми карти – нареди Елин на мъжа до себе си. – Веднага.

– Вече играем.

– Ще изчакам следващата игра тогава – отвърна тя, отпусна се в стола и провеси рамене. В този момент Каол Уестфол обърна поглед към нея.

Каол беше клиентът на Аробин.

Или поне искаше нещо от някогашния ù господар толкова силно, че да се престраши на среща тук.

Какво, по дяволите, се беше случило, докато я нямаше в града?

Елин наблюдаваше как картите плющят по залятата с бира маса дори докато погледът на капитана пронизваше гърба ù. Искаше ù се да види лицето му... поне малко от него в мрака под качулката. Независимо от пръските кръв по дрехите му движенията му не издаваха да е ранен.

Нещо, което месеци наред бе лежало свито на кълбо в гърдите ù, започна бавно да се отпуска.

Жив – но тогава чия беше кръвта?

Явно не я сметна за опасна, защото просто махна на спътницата си и двамата закрачиха към тезгяха – не, към стълбите отвъд него. Капитанът вървеше с бавна, небрежна походка, макар че жената до него изглеждаше твърде напрегната, за да мине за безгрижна. За всеобщо щастие, никой не му обърна внимание, докато излизаше, и той самият не отправи втори поглед към нея.

Беше действала достатъчно бързо, че да не я разпознае. Дотук добре. Добре, въпреки че тя би го познала в движение или застанал на място, загърнат или гол. Каол изкачи стълбището, като дори не надникна през рамо, придружителката му обаче не спря да я наблюдава. Коя беше тази жена, да му се не види? По нейно време в двореца нямаше стражи от женски пол, а и много добре знаеше, че кралят не допуска дами в гвардията си.

Но срещата с капитана така или иначе не променяше нищо – не и на този етап.

Тя сви дясната си ръка в юмрук. Единият ù пръст беше непокрит, ала чак сега започваше да чувства голотата му.

На масата пред нея кацна карта.

– Три сребърни монети за участие – обяви плешивият татуиран мъж до нея, кимвайки към спретнатата купчина в центъра.

Среща с Аробин – никога не бе смятала Каол за глупав, но това вече... Елин стана от стола и опита да охлади яростта, забушувала във вените ù.