Сара Маас - Кралица на сенките

Дрехите ù бяха мърляви, но достатъчно хубави, че да я обозначат като мишена за крадците. Поради тази причина подуши внимателно бирата си и отпи пробна глътка от нея, преди да я определи като безвредна. Скоро щеше да потърси и храна, но първо трябваше да си изкопчи нужната информация от „Подземието“ – какво, по дяволите, се беше случило с Рифтхолд през месеците, докато я нямаше.

И какво го беше прихванало клиента ù Аробин Хамел, че искаше да се срещнат на толкова опасно място – особено когато свирепите стражи в черни униформи сновяха из града като вълчи глутници.

Елин успя да се промъкне покрай една от хайките благодарение на хаоса около акостиращия кораб, но не и преди да забележи катраненочерната емблема с уивърн по униформите им. Черно върху черно – явно на краля на Адарлан му беше омръзнало да се преструва, че е нещо различно от същинска напаст, и бе премахнал с кралски указ традиционния алено-златен герб на империята си.

Черно като смъртта, като неговите два Ключа на Уирда, като валгските демони, с чиято помощ сега градеше неудържимата си армия.

По гръбнака ù пробяга студена тръпка и тя пресуши халбата. Докато я оставяше на тезгяха, кестенявата ù коса се раздвижи, отразявайки светлината от железните полилеи. Щом слезе на пристанището, хукна направо към крайречния Пазар на сенките, откъдето всеки можеше да си купи какво ли не – от редки и контрабандни стоки до най-обикновени – и се сдоби с калъп боя. Плати на търговеца още една сребърна монета, за да използва малката стаичка в дъното на магазина, където боядиса косата си, все още достатъчно къса, че да гъделичка ключиците ù. Ако стражите на пристанището я бяха видели, щяха да се оглеждат за златокоса млада жена. Всъщност до няколко седмици, когато се разнесеше мълвата, че народната закрилница не е успяла да унищожи кралското семейство на Вендлин и да открадне плановете им за военноморска защита, всичко живо щеше да се оглежда за златокоса млада жена.

Още преди месеци Елин изпрати предупреждение до краля и кралицата на Ейлве и знаеше, че са предприели необходимите предпазни мерки. Но преди да пусне в действие стратегията си, трябваше да се погрижи за безопасността на още един човек – същия, който можеше да я просветли относно новите стражеви караули на пристанището. И да ù обясни защо градът бе осезаемо смълчан и напрегнат. Притихнал в очакване.

Именно тук можеше да подочуе нещо за капитана на стражата и дали е невредим. Просто трябваше да подслуша правилния разговор или да седне на маса с правилните картоиграчи. За щастие, бе зърнала Терн – един от доверените наемници на Аробин – да се запасява с отрова на Пазара на сенките.

Проследи го до тук тъкмо навреме, за да види как още няколко от наемниците на Аробин се стичат към входа на пивницата. А такова нещо не се случваше често – само когато господарят им присъстваше. И обикновено само когато Аробин имаше среща с много, много важна личност. Или опасна.

След като Терн и другарчетата му влязоха в „Подземието“, Елин се шмугна за няколко минути в едно тъмно ъгълче на улицата с надеждата да дочака и Аробин, но напразно. Явно вече беше вътре. Затова се промъкна в кръчмата заедно с група пияни синове на търговци. Веднага видя масата на Аробин, но се отправи към тезгяха, където зае по-закътано място, за да огледа добре ситуацията.

С тъмни дрехи и качулка на главата се сливаше достатъчно добре с обкръжението. А ако някой имаше неблагоразумието да опита да я обере, най-вероятно той щеше да се окаже обраният. В крайна сметка парите ù бяха на привършване.

Тя изпусна въздишка през носа си. Да можеха да я видят хората ù – Елин, огнената наследница, убийца и джебчийка. Родителите и чичо ù навярно се обръщаха в гробовете си.

Е, някои неща си струваха покварата. Готова за втора бира, Елин вдигна покрития си с ръкавица пръст към плешивия кръчмар.

– Не пийваш ли множко, девойче? – обади се подигравателен глас до нея.

Тя хвърли кос поглед към мъжа със среден ръст, промъкнал се до нея на тезгяха.

Позна древната къса сабя едва миг след ненатрапчивото му лице.

Червендалестата кожа, малките лъскави очи и рунтавите вежди представляваха скромна маска, зад която се криеше свиреп убиец.

Елин опря лакти на тезгяха и кръстоса глезените си.

– Привет, Терн.

Говореше с дясната ръка на Аробин – или поне беше такъв преди две години.

Кръвожадна, пресметлива гадина, вечно готова да върши мръсната работа на Аробин.