Майкъл Съливан - Персепликуис

— Дъщеря ми — поде Уайът. — Тя е невинна. Също и Елдън — едрият мъж с нея. Моля ви, не ги наказвайте.

— Не ги застрашава нищо, свободни са да си идат. Но къде ще идат, след като ти бъдеш убит? Грижил си се и за двама им дълги години, нали? Макар Елдън да става за бавачка, май не го бива много за глава на семейство.

— Защо казвате това? — Уайът не можеше да проумее как такова младо момиче можеше да е тъй жестоко.

— Защото бих искала да ти отправя предложение, господин Деминтал. Бих искала да отправя предложение и към двама ви. Като се има предвид позицията ви, смятам го за доста добро. Искам да свършите нещо за мен. То включва трудно пътуване, което подозирам, че ще се окаже много опасно. Ако се съгласите, при връщането ви ще бъдете опростени.

— А ако не се върна? Какво ще стане с Елдън и Али?

— Елдън ще те придружи. Нужни са силни и опитни моряци. Смятам, че ще бъде от полза.

— Ами Али? Няма да я оставя в някой затвор или сиропиталище. Може ли и тя да дойде?

— Не, както споменах, пътуването може да е опасно, така че тя ще остане с мен. Аз ще се грижа за нея.

— Ами ако не се върна? Ако нито аз, нито Елдън…

— Ако това се случи, обещавам ти, че лично ще я осиновя.

— Наистина?

— Да, господин Деминтал. Успееш ли, престъпленията ти ще бъдат забравени. Провалиш ли се, дъщеря ти ще стане моя дъщеря. Разбира се, можеш и да отхвърлиш предложението ми. В такъв случай ще мога единствено да те запитам дали предпочиташ очите ти да бъдат вързани. Изборът е твой.

— Ами аз? — попита Магнус.

— На теб предлагам същото. Направи каквото казвам — и ще живееш. Ще сметна услугите ти за изпълнение на присъдата ти. Но в твоя случай е нужна допълнителна уговорка. Господин Деминтал е доказал, че привързаността към дъщеря му е достатъчна, за да се придържа към думата си. Но ти не си обвързан с нищо подобно, а на всичкото отгоре имаш и талант да изчезваш. Не мога да си позволя да те пусна от тази килия, без по някакъв начин да съм се подсигурила. Познавам магьосница, която може да открие всеки — където и да е, използвайки единствено кичур коса, а брадата ти е тъй дълга.

Очите на Магнус се разшириха уплашено.

— Изборът е твой, джудже, брадата или главата ти.

— Поне знаем ли къде отиваме и какво ще правим? — попита Уайът.

— Има ли значение?

Морякът помисли за миг, сетне поклати глава.

— Ще придружавате отряд до древния град Персепликуис, за да откриете много важна реликва, която може да спаси човечеството. Смятам, че успехът ви би опростил всяко предишно престъпление.

— И още нещо. Ще бъдете придружавани от Ройс Мелбърн и Ейдриън Блекуотър. Що се отнася до теб, Уайът, те не знаят за връзката ти с Мерик. Препоръчвам да запазиш нещата така. Мерик е мъртъв, а нищо хубаво няма да произлезе от разкриването, че си замесен в падането на Тур Дел Фур.

Уайът кимна към джуджето:

— Вече му казах.

— Няма проблем. Съмнявам се, че майстор Магнус ще прекарва много време в приказки с тях. Той също е имал своите… неразбирателства с Ририя, да не споменаваме и децата на крал Амрат, които също ще присъстват. Подозирам, че ще се държи прилично, нали, Магнус?

По личицето на джуджето бе изписано притеснение, но Магнус кимна.

— Е, господа, изборът е ваш. Рискувате живота си за мен и получавате шанса да станете герои на империята — или отказвате и умирате като престъпници.

— Това не е особен избор — изръмжа джуджето.

— Не, не е. Но с друго не разполагате.

Ейдриън бавно изкачи стълбите. Сега му се струваха по-дълги. Като се изключи разговорът с Майрън, Ейдриън бе прекарал цялата нощ и солидна част от следващия ден в крачене из коридорите и двора, опитвайки се да измисли някакъв аргумент — причина, която би убедила Ройс да дойде.

Стражникът го чу да приближава и скочи на крака, приготвил ключа. Изглеждаше отегчен.

— Идвате да го отведете? — запита той. — Казаха ми, че ще… Очаквах ви по-рано.

Ейдриън само кимна в отговор.

— Толкова много шум за тоя дребосък? Човек като слуша, ще реши, че самият Уберлин е затворен вътре — продължи пазачът, мушвайки ключа. — По-тих е от мишка. А преди няколко нощи го чух да плаче — приглушени ридания. Не е точно демонът, за когото бях предупреден.

Ройс не бе помръднал. Нищо в килията не се бе променило от последната визита на Ейдриън.

— Ще ми дадеш ли минутка? — обърна се Ейдриън към пазача, който стоеше зад него.

— Моля? А, разбира се. Колкото време ви е нужно.

Ейдриън застана мълчаливо на прага. Ройс не помръдна. Продължи да стои с наведена глава.