Майкъл Съливан - Персепликуис

Майрън объркано я изгледа. Премигна няколко пъти.

— Молиш мен за прошка?

Аленда бе ужасена.

— Моля ви, милорд, съжалете се. Дори не знаех за вас, докато не навърших четиринадесет, когато случайно на една вечеря дочух за съществуването ви. Едва на деветнадесет осъзнах изцяло, че имам и друг брат и че татко ви е заточил на онова ужасно място. Зная, че не съм невинна. Осъзнавам прегрешенията си и изцяло признавам пред вас низката си натура. Трябваше веднага да ви посетя, но не го сторих. Ала трябва да разберете, че не съм свикнала да пътувам надалеч и да посещавам непознати мъже, дори и ако те са отдавна изгубения ми брат. Ако само татко ме бе завел при вас — но той отказа, а за жалост аз не настоях.

Майрън стоеше застинал.

Поглеждайки го, Аленда зарида.

— Осъдете ме, ако е нужно, но моля ви, не ме измъчвайте повече. Сърцето ми не може да го понесе.

Майрън отвори уста, но нищо не се отрони от нея. Отстъпи назад, смаян.

Аленда трепереше. Очите ѝ се плъзнаха по грубото вълнено расо, което той носеше, и се наляха със сълзи. Пристъпи към него с треперещи ръце. Протегна се и докосна дрехата му, прошепвайки със стегнато гърло:

— Съжалявам за начина, по който татко се е отнасял с вас. Съжалявам и за своето отношение към вас. Съжалявам за всичко, което е трябвало да изтърпите заради нашата себичност. Но моля ви, не ме прогонвайте. Ще направя всичко, което пожелаете, но ви моля да проявите милост.

Тя падна на колене, плачейки в ръцете му.

Майрън също коленичи, прегръщайки сестра си.

— Моля те, спри да плачеш. Не зная какво съм сторил, за да те нараня, но много съжалявам — погледна към Емили и беззвучно каза: — Помогни ми.

Прислужницата просто се взираше в него, шокирана.

Аленда вдигна очи, попивайки сълзите си с дантелена кърпичка.

— Няма да ме лишите от титлата ми? Да ме прогоните от земята пи и да ме оставите да се оправям сама?

— Мили Марибор, не! — възкликна Майрън. — Никога не бих сторил това! Но…

— Няма да го направите?

— Разбира се, че не! Но…

— Бихте ли могли… да ми гарантирате и зестрата ми — долината Рилан? — рече тя, сетне бързо добави: — Питам само, защото никой свестен мъж не би се оженил за девойка без зестра. Тогава бих продължила да ви бъда в тежест. Разбира се, Рилан е много хубава земя и осъзнавам, че може и да не пожелаете да се разделите с част от нея, но татко ми я беше обещал. Но пак ще бъда щастлива с всичко, което благоволите да ми отстъпите.

— Но аз не мога да ти дам нищо. Аз съм просто монах от Уиндското абатство — той дръпна расото си. — Това е всичко, което притежавам. Всичко, което някога съм притежавал. Технически, то всъщност принадлежи на абатството.

— Но… — Аленда го изгледа смаяна. — Не знаете ли?

Майрън зачака, отново премигвайки.

— Татко и братята ни са мъртви, паднали в битката срещу елфите. И тримата умряха в Дрондил Филдс.

— Съжалявам да чуя това — каза монахът. Потупа я по ръката. — Тъгувам за загубата ти. Трябва да се чувстваш ужасно.

— Те бяха и ваше семейство.

— Да, разбира се, но аз не бях толкова близък с тях. Всъщност съм срещал само татко и то веднъж. Но това не намалява симпатията ми към теб. Съчувствам ти. Има ли нещо, което бих могъл да сторя?

Въпросително свъсила вежди, Аленда се спогледа с Емили.

— Не съм сигурна, че разбирате? Вие наследявате семейното богатство и титла. Сега вие сте маркизът на Глъстън. Владеете хиляди акри земя, замък, села — барони и рицари са под ваша команда. Владеете животите на хиляди мъже и жени, които живеят или умират по ваша заповед.

Майрън потръпна и сгърчи лице.

— Не, не. Съжалявам, трябва да си се объркала. Не искам нищо от това. Предполагам не бих могъл да те натоваря с всички тези неща?

— Значи мога да получа долината Рилан?

— О, не… тоест, да — имам предвид, всичко. Не го искам. Можеш да вземеш всичко… а има ли книги?

— Няколко, ако не се лъжа — рече Аленда, замаяна.

— В такъв случай бих ли могъл да получа тях? — попита той. — Може да си ги вземеш, след като ги прочета, а ако не, бих искал да ги прибавя към библиотеката в Уиндърмиър. Това проблем ли ще представлява?

— Искате да кажете, че искате да взема целия Глъстън? Всичко — без книгите?

Майрън кимна и погледна към Емили.

— Ако това ще те затрудни прекалено, вероятно твоята приятелка може да помогне. Би могла да вземе някои от замъците и рицарите — допълнителните ръце облекчават работата.

Аленда кимна, все още зяпнала.