Майкъл Съливан - Персепликуис

— Това е нечувано! — заяви Олрик.

— Може би, но иначе няма да го сторя.

— О, ще го сториш — увери го Моувин със сладка усмивка.

— Да, можете да ме овържете и да ме влачите, но аз няма да помръдна — ще бъда тежест, която само ще ви забави. А в даден момент ще трябва да направя нещо, което още отсега ви уверявам, че няма да извърша. Така че, ако искате съдействието ми, ще ми дадете трона.

Модина се взираше в него.

— Добре — каза тя. — Ако това е цената ти, склонна съм да я платя.

— Не говорите сериозно! — възкликна Олрик. — Не можете да се съгласите да поставите този… този…

— Внимавай — каза Гаунт. — Говориш за следващия си император, а аз имам добра памет.

— Какво ще стане с Модина? — попита Амилия.

Гаунт сви устни в размисъл.

— Някога е била фермер, нали? Би могла да се върне към корените си.

— Императрице — каза Олрик, — помислете какво вършите.

— Сторила съм го — тя се обърна към Нимбус. — Вземи Гаунт. Нека писарят напише исканото от него. Ще подпиша.

Гаунт се усмихна широко и последва канцлера. Възцари се тишина. Олрик понечи да заговори на няколко пъти, но накрая се отпусна в стола си.

Ариста погледна към Ейдриън и пое ръката му.

— Искам и ти да дойдеш.

Ейдриън погледна към вратата.

— Тъй като съм негов телохранител, не мисля, че ми остава избор.

Тя се усмихна, сетне додаде:

— Ройс също.

Боецът прокара ръка през косата си.

— Това може да се окаже проблем — погледна към Модина.

— Не възразявам — каза тя.

— Трябва ни най-добрия възможен отряд — добави Ариста.

— Точно така — каза Олрик. — Ако някога е имало нужда от моите чудотворци, то точно сега е най-подходящият момент. Кажи му, че ще си струва. Все още ми е останало известно богатство.

Ейдриън поклати глава.

— Този път не става дума за пари.

— Но ще говориш с него, нали? — попита Ариста.

— Ще опитам.

— Хей — обърна се Олрик към сестра си, — а ти защо се чувстваш задължена да идеш? Не си спомням преди да си проявявала интерес към Персепликуис.

— Ако трябва да съм честна, бих предпочела да пропусна, но сега е моя отговорност.

— Отговорност?

— Може би изкупление е по-правилната дума. Може да се каже, че съм преследвана от духове — брат ѝ не изглеждаше да е разбрал, но тя не поясни. — Ще ни трябва историк. Ако само Аркадиус не беше… но сега…

— Аз се сещам за един — обяви Ейдриън, вземайки дневника на Хол. — Приятел с глад за книги и необичайна памет.

Ариста кимна.

— А някой с мореплавателски опит?

— Двамата с Ройс прекарахме месец на борда на „Изумрудената буря“ . Поназнайваме малко за корабите. Срамота, че не зная къде е Уайът Деминтал. Той беше кормчия и е отличен моряк.

— Познавам господин Деминтал — каза Модина, спечелвайки си любопитен поглед от страна на Ейдриън. — Ще видя дали мога да го убедя да се присъедини.

— Остава ни джуджето — рече Ариста.

— Кое? — боецът се взря в нея.

— Магнус.

— Намерила си го? — попита Олрик.

— Модина го стори.

— Отлично! — възкликна кралят. — Преди отпътуването ли ще го екзекутираме?

— То ще дойде с вас — каза му Модина.

— То уби баща ми! — изкрещя Олрик. — Промушило го е в гръб, докато се е молил.

— Макар да ви разбирам, Ваше Височество — каза Ейдриън, — има и по-важен въпрос. То два пъти почти уби Ройс. Ако той види Магнус, джуджето е мъртво.

— Тогава може би ти трябва да носиш това — Модина извади белия кинжал и го плъзна по масата, където той спря с въртене пред Ейдриън. — Зная всичко за престъпленията на Магнус. Манията му по кинжала на Ройс го е принудила да взима необмислени решения, включително и онова, което доведе до арестуването му, когато се опитваше да открадне оръжието от склада. Пътят ще ви отведе под земята, вероятно дълбоко в недрата ѝ. Няма да има указатели или карти, така че не мога да си позволя да се изгубите.

— Олрик, аз подкрепям Модина — каза Ариста. — Помни, че той беше и мой баща. Поемаме на мисия, която може да реши съдбата на вида ни! Елфите не възнамеряват да ни изтикат от земите ни. Планират да ни изтребят. Няма да ни оставят втори шанс да ги нараним. Не успеем ли, всичко пропада. Няма да има вече Меленгар, нито Уоррик, нито Аврин. Ще спрем да съществуваме. Ако трябва да търпя — дори да простя — на убиец в замяна на безопасността на всичко и всеки… дори бих се омъжила за дребния негодник, ако това е цената, която Марибор изисква.

Настъпи тишина.

— Добре — неохотно каза Олрик. — Предполагам ще го изтърпя.