Майкъл Съливан - Персепликуис

— Откраднал си го? — попита Ариста.

— Да, сторил го е — обяви патриархът.

— Всъщност — каза Ейдриън, — двамата с Ройс го направихме, но го върнахме на другата нощ.

— Репутацията на Ририя е солидна — рече Космос.

— Не исках да изгубя повторно такова ценно съкровище, затова оттогава го нося непрекъснато със себе си — патриархът извади малка подвързана с кожа книжка и я постави на масата. — Това е дневникът на Едмънд Хол, описващ посещението му на древния град и какво се крие в него.

Всички мълчаливо се взираха в книгата.

— Принцесата е права — продължи духовникът. — Градът лежи под хълма Амбертън. Хол наистина е намерил начин да влезе. Открил е и много повече от това. Дневникът говори за ужасна мрачна шахта, за подземно море, което трябва да бъде прекосено. Коварно заплетени тунели и тесни коридори. Кръвожадни гоблинови племена, както и чудовище тъй ужасно, че не могъл да го опише напълно.

— Значи древната столица е само на три мили от Хинтиндар? — попита Ейдриън.

— Да — каза Модина. — И възнамерявам да пратя отряд, който да вземе този рог.

— Тъй като съм прочел дневника — рече патриархът — мога да кажа, че ще се нуждаете от неколцина опитни воини, човек с исторически познания за града, пещерняк и някой с мореплавателски умения. Вече изпратих три отряда точно с тази цел. Вероятно…

— Зная — каза императрицата. — Всички те са се провалили. Принцеса Ариста ще организира моя отряд.

— Ако бихме могли да получим дневника на Хол — поде Ариста, — това би ни било от изключителна полза. Обещавам, че ще го върнем, преди отрядът да поеме.

Усмивката на патриарха понамаля, но той кимна.

— Разбира се. Това е най-малкото, което мога да сторя.

Модина направи знак на Ариста.

— Ваше Височество…

Принцесата се изправи и се обърна към присъстващите. Но преди да заговори, сър Елгар също бе скочил на крака.

— Почакайте — обяви той. — Да не казвате, че дори няма да се опитаме да се сражаваме с тях? Просто ще си седим тук и ще чакаме някакъв си приказен рог, който може изобщо да не съществува? Аз казвам да стегнем редиците, да се отправим на север и да ги ударим, преди те да са го сторили!

— Храбростта ви е похвална — каза сър Бректън, — но в този случай глупава. Нямаме представа къде е врагът ни, с какви сили разполага, нито накъде се е отправил. Ще бъдем като слепец, изправил се срещу мечка в гората. Всички досегашни опити да научим нещо за врага си бяха провалени. Изпратих дузини съгледвачи, от които се върнаха едва малцина.

— Не изглежда правилно просто да чакаме.

— Няма просто да чакаме — рече императрицата. — Можете да бъдете уверени, че сър Бректън е подготвил отлични планове за защитата на Акуеста, които ще очаквам всеки един от вас да подкрепи. Вече сме започнали складирането на припаси и подсилването на стените. Не трябва да се заблуждаваме — тази война, тази буря, се приближава насам и трябва да бъдем подготвени. Уверявам ви, ще се борим и ще се молим. Изправена пред лицето на унищожението, не ще се поколебая да подкрепя дори най-малката надежда за успех. Ако има шанс този рог да спаси хората ми — моето семейство — то трябва да опитаме. Бих сключила сделка и със самия Уберлин, ако това се налага.

Когато тя замлъкна, никой не продума. Модина още веднъж даде знак на Ариста.

Принцесата си пое дъх.

— Вече обсъдих това с императрицата. Отрядът ще бъде малък, не повече от дузина души. Двама вече са определени, те ще присъстват задължително. Останалите позиции ще бъдат запълнени с доброволци от списък, който вече съм изготвила. Ще говоря с всеки от кандидатите лично, за да подсигуря поверителността на решенията им.

— А кои са тези двамата? — попита Муртас. — Онези, които трябвало да отидат. Можем ли да знаем имената им?

— Да — рече Ариста. — Дигън Гаунт и аз.

Неколцина заговориха едновременно. Сър Елгар и останалите рицари се смееха. Олрик започна да протестира, но най-силният глас в стаята принадлежеше на Дигън Гаунт.

— Да не си се побъркала? — викна той, скачайки на крака. — Никъде не отивам. Защо и аз да идвам? Това е поредният аристократичен заговор. Не виждате ли какво става? Тази елфическа заплаха е измама, поредното оправдание за потискането на обикновените хора!

— Ще помоля господин Гаунт да седне — каза Модина. — Това ще бъде обсъдено допълнително след срещата.

Изпълнен с подозрение, Гаунт се отпусна в стола си.

Императрицата се изправи и стаята утихна.

— Срещата е приключена. Сър Бректън ще свика тук военен съвет след един час, за да изясни конкретно пренареждането на войниците и реквизирането на припаси и оръжия за защита на града. Онези, които не участват в отряда за Персепликуис, ще се срещнат отново тук. Канцлер Нимбус и секретар Амилия ще бъдат на разположение в кабинетите си, за да отговорят на евентуални неясноти. Нека Марибор ни закриля.