Майкъл Съливан - Персепликуис

Ейдриън се усмихна наум, припомняйки си как съдържателката на колнорския публичен дом бе предложила Тракия да поработи при нея. Той ѝ бе отвърнал с пророческите думи: „Нещо ми подсказва, че тя не е проститутка.“

Прислужник откачи мантията от раменете ѝ и постави стола зад нея, но императрицата не седна. Ейдриън забеляза как позата ѝ леко се вдърви, докато тя оглеждаше гостите си. Проследи погледа ѝ, забелязвайки последния празен стол.

Тя се обърна към Нимбус:

— Уведоми ли патриарха за срещата?

— Да, Ваше Високопреосвещенство.

Тя въздъхна, сетне погледна поданиците си.

— Лордове и дами, простете ми. Няма да почета традициите. Моят канцлер ме уведоми, че се очаква да се придържам към много формалности, но тези неща отнемат време, а това е лукс, който в момента не можем да си позволим.

Бе странно, помисли си Ейдриън, да я види да се обръща към държавни глави тъй спокойно, сякаш бе спретнала детско чаено парти.

— Както повечето от вас вече знаят, Аврин търпи инвазия. Вярваме, че атаката е започнала преди около месец, но не бяхме напълно сигурни. Информацията идва от бягащи на юг бежанци и дванадесет разузнавачески отряда, които пратих на север. Голяма част от тях не се завърнаха. Сър Бректън ще обясни сегашната ситуация…

Сър Бректън се изправи и застана пред насъбралите се в дългото си черно наметало, което бе наметнал върху туниката си. Всички очи се насочиха към него — не само заради предстоящите му думи, но защото рицарят бе от онези люде, които привличаха вниманието. Имаше нещо в стойката му. Съумяваше да изглежда по-висок, по-изправен и по-решителен от останалите мъже. Поклони се на императрицата, сетне се обърна към присъстващите.

— Макар никой от разузнавачите да не е успял да преодолее предните вражески отряди, за да докладва за същинската елфическа армия, наученото от нас е достатъчно тревожно. Вярваме, че в полунощ на самия Зимен фестивал Ериванската империя е прекосила река Нидвалден със сила, чиято численост бива определяна да надвишава сто хиляди. Завладели са кралство Дънмор за по-малко от седмица. Гламрендор също. Крал Росуорт, кралица Фреда и целият им антураж са мъртви, вероятно заварени по време на обратния си път от празника.

Глави се завъртяха наляво и надясно, Ейдриън чу повтарянето на думите сто хиляди и по-малко от седмица . Бректън спря само за миг, преди да продължи.

— Елфите са продължили на запад, влизайки без съпротива в Гхент. Изчисленията показват, че са го завладели за осем дни. Не знаем дали е имало борба. Знаем само, че университетът Шеридън е изгорял, а Ерванон е разрушен.

Присъстващите на масата се разшаваха напрегнато, но имаше по-малко приказки.

— След това са нападнали Меленгар — каза им той и при тези му думи няколко глави се насочиха към Олрик. — Дрондил Филдс е оказала героична съпротива, печелейки време за бежанците да се отправят на юг. Крепостта удържала един ден.

— Ден? — възкликна крал Винсънт. Погледна към Олрик, който кимна мрачно. — Как е възможно това?

— Крал Фредрик ще повтори казаното на нас — обърна се императрицата към седналия от лявата ѝ страна монарх.

Кралят се изправи, приглаждайки дрехите си. Бе трътлест и плешив човечец с шкембе, опънало туниката му до пръсване.

— Малко след края на Зимния фестивал — най-много няколко дни да са били — пътници донесоха новини за безредици в Калис. Разказваха истории за Гхазел, които заливали крайбрежието. Нарекоха го Наводнението. Стотици хиляди залели Гур Ем Дал.

— Казвате, че елфите са се съюзили с гоблините? — попита Корнелиус ДеЛур.

Кралят поклати глава.

— Не, не са били воини. Е, може и такива да е имало сред тях, но аз останах с впечатлението, че те също са били бежанци. Калианските военачалници избили много от тях на източното крайбрежие, но гоблините били толкова много, че не могли да ги спрат. След седмица имаше Гхазел на границата с Галеаннон — промъкваха се към Вайлън Хилс. Изгубихме всякаква връзка с Калис — не дойдоха повече бежанци.

Фредрик седна.

— Днес следобед — рече сър Бректън — получихме новини, че кораб на име „Сребърната перка“ , отплувал преди пет дни от пристанището си в Килнар, видял Уесбаден да гори. Отвъд капитанът видял и друг димен стълб, за който предположил, че трябва да е Дагастан.

— Защо им е на елфите да нападат и нас, и Гхазел? Защо да воюват на два фронта? — попита сър Елгар.

— Вероятно, защото и двете страни не представляват сериозна заплаха — уведоми ги Бректън. — Според докладите елфическите сили са придружавани от дракони, които изпепеляват всичко по пътя си. Други доклади говорят за не по-малко притеснителни умения, като възможността за контрол над времето и предизвикване на светкавици. Носят се истории за огромни чудовища, под които земята трепери, заравящи се зверове, ослепителни светлини и мъгла която… поглъща хора.