Майкъл Съливан: Персепликуис

— И ако това не е съвпадение — каза той, слизайки от седлото. — Точно към теб бях тръгнал, старче.

Беше висок и се движеше предпазливо, сковано. Пронизващите му очи проблясваха изпод качулката, носът и устата му бяха скрити под тъмночервен шал.

— Ранна разходка сред снега? — попита, приближавайки се.

— Трудно би могло да се нарече така — отвърна Аркадиус. — Бягаме.

— Не се и съмнявам. Бях ли изчакал дори и ден, щях да те пропусна и ти щеше да се измъкнеш. Посещението в двореца беше глупаво. Разкри твърде много. И за какво? Трябваше да си по-умен. Но възрастта сигурно носи със себе си отчаяние.

Погледна към Мърси.

— Това ли е момичето?

— Гай — каза Аркадиус. — Шеридън гори. Елфите прекосиха Нидвалден. Нападнаха!

Гай! Миранда го познаваше — или поне бе наясно с репутацията му. Аркадиус ѝ бе казал имената на всички църковни стражи. Според него Луис Гай бил най-опасният. Всички от нифронските стражи били фанатици, избрани заради безпрекословната отдаденост, но Гай си имал потекло. Девическото име на майка му било Ивон. Тя била набожно момиче, омъжило се за лорд Джаред Серет, пряк потомък на лорд Дариус Серет — комуто патриарх Венлин поверил да открие наследника на Старата империя. Това правеше Гай фанатик на фанатиците.

— За глупак ли ме вземаш? Това е детето, за което спомена на Етелред и Салдур, нали? Онова, което искаше да подготвиш за следваща императрица. Защо ти е да правиш това, старче? Защо точно това момиче ? Това друг номер ли е? Или наистина се опитваше да ни я натресеш, без ние да осъзнаваме коя е? Да поправиш грешката си? — Гай коленичи, за да огледа Мърси по-добре. — Ела, дете.

— Не! — просъска Миранда, придърпвайки момиченцето към себе си.

Луис Гай бавно се изправи.

— Пусни детето — нареди той.

— Не.

— Страж Гай! — викна Аркадиус. — Тя е обикновено селянче. Сираче, за което се грижа.

— Така ли? — той изтегли меча си.

— Бъди разумен. Нямаш представа какво вършиш.

— Смятам, че имам. Всички така се бяха вторачили в Есрахаддон, че ти остана незабелязан. Кой би си представил, че ще посочиш пътя към наследника не веднъж, а два пъти?

— Наследникът? Наследникът на Новрон? Луд ли си? Затова ли мислиш, че говорих с регентите?

— А не е ли?

— Не — той поклати глава с усмивка. — Дойдох, защото подозирах, че не са обмислили въпроса с приемствеността. Исках да допринеса за обучението на следващия владетел.

— Но настоя да бъде това момиче — единствено то. Защо ти е да го правиш, освен ако тя не е истинският наследник?

— Това е безсмислено. Как бих могъл да зная личността на наследника? Или изобщо дали такъв още съществува?

— Как наистина! Това е липсващото парче. Всъщност ти си единственият, който би могъл да знае. Я кажи, Аркадиус Латимър, с какво си изкарваше хляба баща ти?

— Беше кошничар, но не виждам какво…

— Да. И как сиромашкият син на един кошничар от бедно селце се издига до професор в университета Шеридън? Съмнявам се, че баща ти изобщо е знаел да чете, а пък синът му е един от най-почитаните учени в света. Как точно се случва това?

— Гай, точно на такъв като теб ли трябва да обяснявам за амбицията и усилената работа?

Стражът се усмихна презрително.

— Изчезна за десет години, а когато се появи отново, знаеше много повече.

— Измисляш си.

— Църквата не назначава просто така в университета. Нима мислиш, че не разполагаме със записи?

— Не, разбира се. Просто мислех, че ти не си ги чел — старецът се усмихна.

— Аз съм страж, идиот такъв. Имам достъп до цялата архива.

— Да, но не мислех, че изследването за мен ще представлява интерес. На младини бях луда глава и също така красавец. Това пише ли го?

— Пише, че си намерил гроба на Йолрик. Кой е бил той?

— Пък аз си мислех, че знаеш всичко.

— Нямах време да се ровя в библиотеките. Бързах да те заловя.

— Но защо? Защо мен? Защо си извадил меч?

— Защото Наследникът на Новрон трябва да умре.

— Тя не е наследникът. Защо мислиш, че е тя? Как бих могъл да зная личността му?

— Защото това е една от тайните, които си донесъл. Узнал си как да откриеш наследника.

— Ба! Наистина, Гай, имаш богато въображение.

— Имаше и други записи. Църквата те е викала на разпит. Мислили са, че си посетил Персепликуис — както онзи Едмънд Хол. Няколко дни след това в Ратибор е имало сражение. Бременна майка и съпругът ѝ са били убити. Идентифицирани като Линита и Нарон Браун, те и детето им са били екзекутирани от серети. Намирам за странно, че след векове търсене моят предшественик успял да открие Наследника само няколко дни след разпита ти.