Мишел Пейвър - Вълчият брат

Не можеше да помръдне. Искаше да избяга — да се втурне нагоре по пътеката към вдлъбнатината, както си повтаряше, че трябва да направи, — но не можеше.

Демонът изсмукваше волята му и го теглеше надолу, надолу, надолу…

Вълк изръмжа.

Торак се отърси от вцепенението си и пое несигурно по пътеката. Когато бе погледнал в тези очи, все едно бе погледнал към слънцето: обрамченият в зелено образ остана запечатан в главата му.

Чу как ледът запука. Мечката беше започнала да се изкачва по склона на клисурата. Представи си я как се катери със смъртоносна бързина. Трябваше да стигне до вдлъбнатината, иначе нямаше да има никакъв шанс.

Вълк побягна с големи скокове по пътеката. Торак се подхлъзна и залитна. Успя да се задържи с усилие. Хвърли поглед през ръба. Мечката беше изминала една трета от пътя.

Той забърза напред. Стигна до дупката в скалите и се напъха в нея свит надве, като едва дишаше. Сега идваше ред на останалата част от плана: да извика на помощ Духа.

Изправи се, доколкото бе възможно, напълни гърдите си с въздух, отметна назад глава и зави.

Вълк поде воя му и горещият им зов се заблъска в клисурата — напред-назад, напред-назад, — понасяйки се към Планините. „Световен дух — виеше Торак, — нося ти Нануак! Чуй ме! Изпрати силата си да смаже демона от Гората!“

Под него чуваше как мечката приближава все повече… как ледът трополи надолу към клисурата.

Той продължи да вие, докато го заболяха ребрата. „Световен дух, чуй молбата ми…“

Не се случи нищо.

Торак спря да вие. Изпълни го ужас. Световният дух не беше отговорил на молбата му. Мечката идваше за него…

Изведнъж осъзна, че Вълк също бе престанал да вие.

„Погледни зад себе си, Торак“.

Той се обърна и видя как Хорд мята брадвичката си към него.

Торак приклекна. Брадвичката изсвистя край ухото му и се заби в леда до него.

Хорд я изтръгна от скалата.

— Дай ми Нануак! — извика той. — Аз трябва да го отнеса в Планината!

— Остави ме на мира! — озъби се Торак.

По склона на клисурата се чуваше шум от трошащ се лед — мечката беше съвсем близо.

Изпитото лице на Хорд се сгърчи от болка. Торак се опита да си представи какво му е струвало да ги последва през обитаваната от демона Гора, да поеме по пътеката, с риск да разгневи Световния дух.

— Дай ми Нануак — повтори младежът.

Вълк тръгна към него с ръмжене, настръхнал и готов за атака. Вече не беше малко вълче; беше кръвожаден млад вълк, който бранеше член от глутницата си.

Хорд не му обърна внимание.

— Дай ми го! Аз съм виновен за това, което се случва! Аз трябва да сложа край!

Изведнъж Торак разбра.

— Ти си бил там — промълви той. — Присъствал си на създаването на мечката. Бил си с Еленовия клан. Помогнал си на сакатия Душеяд да улови демона.

— Не знаех! — отвърна с болка Хорд. — Той каза, че му трябвала мечка и аз му хванах една. Нямах представа какво смята да направи!

После се случиха няколко неща наведнъж. Хорд замахна с брадвичката си към гърлото му. Торак се наведе. Вълк скочи върху нападателя и впи зъби в китката му. Хорд изрева и изпусна брадвичката си, но със свободната ръка започна да сипе удари върху незащитената глава на Вълк.

— Не! — изкрещя Торак, изтегли ножа си и се хвърли върху младежа. Хорд сграбчи Вълк за врата и го запрати в базалтовите скали, после се изви рязко и посегна към Нануак, който висеше на шията на Торак.

Момчето успя да отскочи. Хорд докопа краката му и го просна по гръб на леда. Докато падаше, Торак дръпна рязко торбичката от врата си и я запрати на пътеката, колкото може по-далеч. Вълчето се окопити и скочи към нея. Улови я във въздуха, но се приземи опасно близо до ръба на клисурата.

— Вълк! — изкрещя Торак. Бореше се под Хорд, който беше възседнал гърдите му и затискаше ръцете му с колене.

Задните лапи на Вълк задраскаха диво по ръба. Точно под него се чу смразяващо ръмжене… после черните нокти на мечката разцепиха въздуха и за малко пропуснаха лапите на вълчето…

Вълк напрегна всичките си сили и успя да стъпи на пътеката. Но тогава за пръв път реши да върне онова, което Торак му беше подхвърлил, и скочи към него, стиснал Нануак в челюстите си.

Хорд се протегна да вземе торбичката. Торак освободи едната си ръка и хвана младежа за лакътя. Ех, ако ножът му не беше затиснат под коляното на Хорд…

Неземен рев разтърси клисурата. Ужасено, момчето гледаше как мечката се показва над ръба на пътеката.