Дерек Ланди: Скълдъгъри Плезънт

— Така е! И той го знаеше! — запени се и Фъргус.

— А кола вече си имаме! — рече Берилия.

— А кола вече си имаме! — повтори мъжът й.

Берилия така стърчеше от стола си, сякаш всеки момент щеше да скочи на бюрото.

— Този подарък — изскърца заплашително тя. — Парите му ли са?

Г-н Феджуик се изкашля нервно, извади малка кутия от едно чекмедже на бюрото и я побутна към тях. Те впиха погледи в кутията. И я гледаха, и гледаха. Сетне и двамата посегнаха едновременно и пред очите на Стефани взеха да си шамаросват ръцете взаимно, докато най-сетне Берилия успя да грабне кутийката и да отвори капака й.

— Какво е? — пророни Фъргус. — Ключ към банков сейф? Или, или номер на сметка? Това ли е, какво е? Жено, какво е?!?

Цветът се бе дръпнал от лицето на Берилия и ръцете й трепереха. Тя настървено примигна няколко пъти, за да не се разплаче, и обърна кутията към всички. Видяха брошка с размерите на подложка за чаша, сгушена върху плюшена възглавничка. Фъргус се ококори.

— Няма дори скъпоценни камъни! — Берилия звучеше като обесена. Фъргус зяпна като стреснат рибок и се обърна към Феджуик.

— Какво друго получаваме? — попита той паникьосан.

Г-н Феджуик отново опита да се усмихне.

— Ами, хъм, любовта на брат ви?

Разнесе се пронизителен скимтеж и на Стефани й бе нужен миг, преди да осъзнае, че е дошъл от Берилия. Феджуик продължи със завещанието, опитвайки се да не обръща внимание на прикованите в него ужасени погледи на Берилия и Фъргус.

— На моя добър приятел и съветник ще дам един свой съвет — Пътят си е твой и не желая да те отклонявам от него, но понякога най-големия ни враг сме ние самите, а най-голямата битка е срещу мрака в душите ни. Наближава буря; понякога ключът към безопасността е скрит от нас, а понякога е право пред очите ни.

Стефани и всички останали погледнаха към г-н Плезънт. Знаеше си, че има нещо различно у него, още когато го видя за първи път — нещо екзотично, мистериозно, опасно. В отговор на думите, той само сведе глава. Не предложи обяснение, какво биха могли да значат думите.

Фъргус потупа жена си по коляното.

— Видя ли, Берилия? Кола, лодка, брошка, не е толкова зле. Можеше и на нас да остави някакъв глупав съвет.

— Уф, я да млъкваш! — изръмжа му Берилия и Фъргус се сви в стола си.

Г-н Феджуик продължи:

— На другия си брат, Дезмънд, късметлията на семейството, оставям съпругата му. Мисля, че може да ти хареса, Дезмънд. — Родителите на Стефани си стиснаха дланите и споделиха тъжни усмивки. — Сега, след като успя да откраднеш приятелката ми, може да я заведеш на вилата ми във Франция, която също ти оставям.

— Дава им вилата? — викна Берилия и скочи на крака.

— Берилия — каза Фъргус, — моля те…

— Знаеш ли колко струва тази вила?! — Берилия изглеждаше така, сякаш всеки миг щеше да връхлети върху родителите на Стефани. — На нас ни дава брошка, на тях — вила? Те са само трима! Ние сме с Каръл и Кристъл! Имаме повече деца! Трябва ни още място! С какво те са заслужили вилата? — Тя се опита да им набута кутийката: — Размяна!

— Г-жо Еджли, моля заемете отново мястото си или няма да сме в състояние да продължим — прекъсна я г-н Феджуик и след продължително цъклене. Берилия си седна.

— Благодаря ви. — Феджуик, като че ли не беше в състояние да понесе повече вълнение днес. Той навлажни устни, понамести очила и пак се взря в завещанието. — Ако съжалявам за нещо в живота си, то е, че така и не станах баща. Понякога, като виждам какво са натворили Фъргус и Берилия, се радвам на късмета си, но понякога сърцето ми се къса. И така, накрая, на племенницата ми Стефани…

Стефани се ококори. Какво? Тя също щеше да получи нещо? На Гордън не му е стигало да им завещае вилата?

— … светът е по-голям, отколкото знаеш, и по-страшен, отколкото можеш да си представиш. Единственото ценно нещо е вярата в себе си и единствената достойна цел е да намериш себе си.

Стефани се постара да не обръща внимание на свирепите погледи на Фъргус и Берилия.

— Нека родителите ти се гордеят и са щастливи, че живееш под покрива им, защото на теб оставям цялата си собственост и всички вещи, банкови сметки и приходите от авторските права — ще ги наследиш в деня, когато навършиш осемнадесет. Бих искал да се възползвам от възможността, за да ви кажа, че по мой си начин ви обичам всички, дори тези от вас, които не харесвам особено. За теб говоря, Берилия.

Феджуик свали очилата си и огледа събралите се.

Стефани усети, че вниманието на всички бе насочено към нея, и нямаше представа какво би трябвало да каже. Фъргус отново се бе преобразил успешно в зяпащ рибок, а Берилия я сочеше с дълъг кокалест пръст и се мъчеше да каже нещо — безуспешно. Родителите й пък я гледаха с изумление и изненада. Само Скълдъгъри Плезънт се приближи до нея и сложи леко ръка на рамото й.