Дерек Ланди - Да играеш с огъня

Валкирия стисна вратата, готова да я отвори, но Чайна вдигна поглед към Венгос и присви очи.

— Когато изрека това, кръгът ще те затвори, съдбата ти ще запечата.

Венгос пак посегна, но ръката му удари невидима преграда. Опита да отстъпи, но само след няколко крачки отново не може да продължи. В шарките на килима бе скрита окръжност.

— Умно момиче…

— Не помисли, че ще се погрижа за сигурността на дома си?

— Много, много умно. — Очите му пак проблеснаха.

— Това няма да ти помогне, скъпи бароне. Моята сила е в символите. Твоята е другаде — не можеш да пробиеш този щит. Не можеш да ме нараниш. Но аз теб мога.

Венгос пак погледна надолу, видя допълнителните символи, изписани около кръга, които сега пулсираха в синьо. От носа му закапа кръв.

— Чайна. — Той с мъка пазеше тона си равен. — Не искаш да го правиш.

— С кого си се съюзил? Кой заповяда освобождаването ти? Кой стои зад всичко това?

Той избухна в лаещ смях, прекъснат от болката.

— Избрала си… погрешната страна, жено. Ще ми се да… ще ми се да можех да те оставя жива, за да съжаляваш…

Венгос се строполи.

— Да имах времето да те накарам да се молиш… да ме умоляваш. Щях да те накарам… да крещиш…

— Както и да е. — Чайна отиде до телефона. — Явно ще трябва да извикам професионалистите.

— Чайна…

— Да, скъпи бароне?

— Не си… не си мислеше, че ще е толкова лесно, нали?

Дъск влезе. Последва го непознат мъж с руса коса, кафяв костюм, бяла риза и тъмни очила. Каубойските му ботуши бяха захабени, като усмивката му. Килимът в краката му се разплете и скъса и той потъна в пода. Чайна се хвърли към телефона, но Дъск я изпревари и я избута назад.

Ръката на непознатия изскочи през пода до Венгос, сграбчи го и го издърпа на долния етаж. Символите изпулсираха още веднъж и угаснаха.

Миг по-късно Венгос и непознатият пристъпиха от стената до Чайна.

— Някога бе толкова по-гостоприемна — каза Венгос. Очите му блеснаха и Чайна се олюля. Дъск я закрепи на крака.

— Не й позволявай да докосва нищо. Има символи навсякъде. Някои са невидими. Някои са дори татуирани по нея. Не й позволявай да докосва нищо .

Дъск я сграбчи за китките и ги изви зад гърба й.

Венгос извади кърпичка и избърса кръвта си.

— Очаквах повече от теб, Чайна. Когато ни напусна, помислих, че ще се върнеш. Никой не можеше да стори това, което стори ти, и да си тръгне. Не мислех, че е възможно.

Тя прикова погледа му със своя, направи гримаса на болка.

— Намерих си други занимания. И ти можеш. Например да колекционираш марки.

Дъск изви ръцете й и тя изпъшка. Онзи със слънчевите очила прихна.

— Бих могъл да съм милостив, дори боговете ми да не са. — Венгос прибра кърпичката. — Момичето, Чайна. Валкирия Каин. Кажи ми къде е и ще те оставя жива.

— Скълдъгъри не го е грижа за нея — процеди през зъби Чайна. — Тя му е хоби, нищо повече. Няма да се добереш до него така.

— Милостта ми си има срок на годност. Кажи ми къде е или ще те измъчвам, докато не ме замолиш да ми кажеш.

— Добре. Добре, ще ти кажа. — Чайна кимна към спалнята. — Ето там.

Валкирия изстина, но Венгос само поклати тъжно глава.

— Чайна, не харесвам тази ти страна — тези шегички.

— Твърде много време съм прекарала край Скълдъгъри. Неговите шеги ги помниш, нали, бароне? Какво друго помниш? Как те арестува?

— Помня как почти го убих.

— Почти не беше достатъчно. — Чайна дори успя да се усмихне. — Той идва за теб. Надявам се да съм там, когато те хване.

Дъск пак изви китките и тя извика от болка.

— Кажи ми къде е момичето — каза Венгос, — или ще ти строша ръцете.

— Ето ме.

Валкирия изрита вратата, а в ръцете й се разгоряха огнени кълба.

Прицелът й не бе съвсем точен и първата огнена топка пропусна Дъск. Втората обаче летеше право към целта си, ала Венгос се отдръпна в последния момент. Беше бърз. Може би по-бърз от Скълдъгъри.

— Каин — изръмжа той.

— Бягай! — извика Чайна и Валкирия се подчини. Вече бе в коридора, преди да погледне назад за пръв път. Чайна махна с ръка и входната врата се затвори с трясък.

Валкирия слизаше по стълбите, когато нещо я сграбчи за глезена и тя почти падна. Продължи, но хвърли поглед назад и видя как една ръка изчезва в стълбището. Стигна вторият етаж, удари се в стената и продължи надолу. Една от стените на долния етаж се пропука и срина, а от нея изскочи мъжът с очилата. Валкирия стисна перилата и скочи с двата крака напред, използвайки инерцията, за да придаде повече сила на ритника. Ботушите й го удариха в гърдите и той шумно се блъсна в стената и отскочи от нея.